Jan
23
Луди, луди баби
at
21:56 by
nofearinc
Category: Общи
"Изяж си яденето!", "Да си вкъщи преди да мръкне!", "Не ти разрешавам да си играеш с Пенчо!", "Вие, младите, нямате уважение към старото поколение", "Стига си играл по цял ден - няма ли да си пишеш домашните?"...
Познат ли ви е този профил? Вероятно да: с мрачната пелерина и изкуствената маска тип "Жокерът" от първите филми на Батман се задава лудата баба. За околните вие сте параноици: та тя е възрастната дама, която обича младите и се грижи за тяхното благоразположение; която уважава околните, вечер присъства на сборовете и седенките с бабките от махалата и се усмихва с уморена усмивка. Но вие знаете истината - зад обвивката на възрастната милейди се крие пламъкът на нещо, което по обем едвам би се събрало в цялата армия на войнството Якудза, но бабата го е абсорбирала като гладно кученце - залък в паничка с мляко.
Тези луди баби имат свое войнство - като тайно езическо учение, което се разпространява по седемте морета през черните гарвани и прилепите нощем. Денем те бъркат в големия казан различни магически съставки, за да се постараят денят ви да протече възможно най-небезболезно. Дори и вашата биологическа баба да не е така, огледайте се - съседката от долния етаж може да се усмихва дружелюбно, докато клюкарства за вашите нощни подвизи и късни прибирания, или да лъже половинката ви за наличието на друг любим до вас. Когато се качите в градския транспорт, нещата от цветното ежедневие придобиват черно-бели нюанси като от стар прожектиран лентов филм на забавен каданс - кадър по кадър картината придобива наситеност от хвърлените наметала и гротескните фигури на създанията, оприличени с оркското нашествие в 21-ви век. Едвам подвижните тела придобиват скорост, похвална дори за Канселера - шампион по бягането на часовник. Препълненият автобус може да олицетвори сценка от "Страстите Христови", когато започне битка с магически заклинания за последните свободни места в рейса. А ако вие сте нещастникът, заел някое от заетите в радиус 5 метра от някоя 'луда бабка', то ще усетите левитационните сили на вертикално притегляне и задушаващата и преместваща сила на героите от "Междузвездни войни". Каквото било - било. Енергията не се губи, а само преминава от един вид - в друг.
Излизайки малко от приказката стил Братя Грим, призовавам за малко повече сериозност по темата. Не за друго, а защото тези баби наистина съществуват. И подобно на психоделичните литературни издания, тези митични същества ангажират и нашето ежедневие. Стереотипните бабки на теория се вписват в образа на Ботевия герой от "Политическа зима": "Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува." Но не. Уви, 'the evil that man do' трябва да абсорбира малко чужда енергия, като оплаче своята същност на де що види. Да оползотвори енергията в нещо деструктивно, за да проанализира човешката същност и да я пречупи през такава призма, че светът на Алиса от страната на чудесата да прилича на подреден току що обзаведен дом.
Фрапантният въпрос е: как да се справим с такива субекти?
Давам ви няколко съществени примера за размисъл. Случки от живота, чиито свидетел може да сме ти и аз. Тъй като темата ангажира хора с много свободно време и енергия за унищожаване, при добро (колко да е добро...) желание може да не се спрат пред нищо, ако си набележат нещо. Така че пренесете се в няколкото сюжета и се опитайте да се измъкнете здравословно от ситуацията.
- На вилата. Пред камината. Звучи добре, нали? Би било чудесно, ако се съберете цялото семейство да прекарате един уикенд заедно. Докато не се появи вашата жална баба и не започне да нарежда за тежкия й самотен живот; за перипетиите на старческите неволи и за бедността на съвременния пенсиониран труженик.
- Пред блока. През пролетните и летни дни, когато от сутрин до мрак се организира дневната седянка, правеща мониторинг на квартала. Дразнещото усещане, че всяко ваше излизане и прибиране се следи и анализира: облеклото и настроението ви, с кого и кога се прибирате, как изглеждате. Сутрешното ви недоспиване след нощна смяна директно ще бъде разтълкувано като тежък махмурлук и пиянска нощ на предната вечер. Неизбежно.
- "Аз съм по-възрастна и трябва да ме слушаш!". Това може да бъде приложено навсякъде: вкъщи, приятелско семейство (като семеен респект), началството или където и да било. Старата соц мисъл, че младото поколение трябва да се прекланя пред старото на всяка цена, без право на възражения или лична оценка. Абсолютно безвъзвратно и безропотно.
Това са реални случаи. Ако самите вие не страдате от тях, то другарчето от отсрещната врата със сигурност има тежки проблеми. Как бихте реагирали във всяка от тези ситуации?
P.S. Ако статията ви харесва, гласувайте в Свежо или с коментар
според правилата на Blog Challenge-a. Предварително благодаря! ;)
Безподобния пост.
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.


















Свежо: (thumb up)
Свежо: ще организираме нашествия и ще прожектираме на голям екран. Премиерата: ´THIS SUMMER´ - на мястото на Перла.
Свежо: (thumb up)
Свежо:
(beer)
Свежо: всяка прилика с конкретни лица и събития е напълно случайна
Свежо: аз пък да взема да се позная
Свежо:
Свежо: е! е! айде сега, не сме такива, лудите-баби - мноого дарк
(thumb up)
Искам да повдигна въпроса за сядането в градския транспорт: ставам от добра воля, когато ме попитат(или когато видя, че наистина човека има нужда да седне), не защото съм длъжен!
Радва ме. Обичам фентъзито - особено когато фентъзито е в реалния живот
На мен любимото с бабите ми е "Аз искам само да ти чуя гласа по телефона за 2 минути..." и после 45 на слушалката! По принцип го толерирам, но не и когато е в ден, в който имам страшно много за правене.
Ама да са живи и здрави и двете баби, обичам си ги!
Успех, колега!
@Domsdey, а как процедираш, когато бабата нарами бастуна и развие скоростта на светлината, докато разсича полето с дървената си катана?
@Васи - благодаря, и на теб!
А бабите винаги смятат, че трябва да имаш време за тях, независимо от личните ти задължения и прочие. Точно като това за уважението - ти си задължена да ги уважаваш и да се съгласяваш насън, а дали те са прави, не подлежи на обсъждане
До сега не са посмявали, най-вероятно ще и задържа бастуна на земята, където му е мястото. Не вярвам да е по-силна от мен.
И аз съм на мнение, че трябва да ставам когато реша, а не защото съм длъжен.
Най-накрая те намерих.Търся някой със същото мнение като моето от мнооого години насам.Като четях статията сякаш аз я бях писал,блога ти е вече топ1 в мойто полезрение
Виждам, че не си писал скоро, но имаш интересни неща - съветвам те да се активизираш
Няма спасение от това! Има просто хващане на номера кога как да реагираш, за да не се почне с "Как така ще ми противоречиш, аз за това ли те гледах като беше малък!" и порядъчно дългото жално подсмърчане след това...
един бивш имаше лаф по повод възрастни индивиди от женски пол, който хем ме разсмиваше, хем ме възмущаваше с грубостта и кощунствения си характер: (със силен югозападен диалект)"Ако до седмдесе не пукне, после само вампирясва!"
Хаха, метафората: "Дърт вампир" винаги ми е докарвала в главата картина тип "Хищникът срещу пришълеца" ; ))
Описанията ти са страшно яки!
Аз също написах вече.
Айде успех!
)
като се замисля пришълецът и хищникът юнайтед нямат шанс срещу една средностатистическа луда баба с бастун и/или игли за плетене
Бабата е отличен персонаж за холивудски, че дори и за японски хорър
За разлика от другите участници в предизвикателството, тук авторът ни поставя конкретен проблем и въпрос, по който трябва да се помисли. Харесвам!
Нина, това беше идеята, но почти никой не успя да вникне реално
Благодаря за забележката.
Там е работата, че нищо не можеш да направиш. Тоест, можеш, ама с резултат - трошене на собствените нерви. Нереално е да се смята, че човек на такава възраст може да промени характера си, начина си на поведение, навиците си. Дори много по-млади хора рядко могат
Така че - стискаш зъби и... Уважението към старите хора е имало много по-голям смисъл преди години, в система, в която йерархията и отношенията са реално действали, имали са смисъл и полза. Но дори и сега вече нещата да не седят точно така, аз все пак ставам в автобуса - по същество защото така съм решила, но всъщност съм решила, че съм длъжна, един вид. Харесва ми да имам тази морална сила и превъзходство над останалите седящи, упорито вкопчили се в седалките, настойчиво гледащи през прозореца, сакън да не срещнат някой укорителен поглед, хахаха.
[...] peshev.net/blog [...]
[...] peshev.net/blog [...]