Nov
27
Българската народопсихология на улицата
at
20:23 by
nofearinc
Category: Общество
В Twitter стана въпрос за държанието на българите на улицата, в магазина, в църквата и изобщо навсякъде. Преди 2 дни бях в църквата до нас, за да почета паметта на двама души, и един от 'държателите' на църквата шепнешком зад мен се скара на жената, която продаваше свещи (много добър и мил човек). Т.е. дори в църквата нещата често са тъжни.
Въпреки, че имам някаква предварителна оценка на хората, гледам да не слагам на всички общия знаменател - или поне да давам някакъв шанс. Не правя особена разлика между бедни и богати, образовани и необразовани, религиозни и атеисти. Въпреки това защитавам позицията, че голяма част от напрежението и злобата по улицата са базирани на мизерията на средностатистическия българин - безпомощната беднотия и натиск от различни места.
Превъртайки лентата назад, винаги съм се изолирал максимално от заобикалящия ме свят - ходех на училище с относително подбран набор от хора, пътувайки вечно с плейър в джоба, за да не се налага да слушам чалгата и скандалите по път и в двата рейса. Откакто взех първата кола, почти не съм слизал от нея по същите причини. Работя основно с хора от Щатите и Западна Европа и комуникирам с отбран кръг от хора, които спокойно бих нарекъл малцинство с революционно за масата мислене (превод - хора с различни интереси от магазините в Мола, Биг Брадър и Биад).
Това са хора, с които не бих могъл да комуникирам.
// тук загубих следващите 10 параграфа, а искрено не желая да ги пиша отново, така че ще съкратя малко
Излизаме сутрин. Съседите си крещим по стълбите заради тропане, ремонт, бебе. Навън хората сме намръщени и се разминават злобно. Качваме се в рейса, където има бутане и псуване, или в колата, докато по улиците се засичаме, ругаем и си показваме различни комбинации от пръсти. В работата шефът е комплексар, защото до скоро е бил на нашето равнище и иска да ни тъпче, за да не заемем мястото му, защото така може да изплати ипотеката. Влизаме да плащаме сметки, където чакаме 3 часа администрацията да си изиграе пасианса, преди да им платим пари, от които им плащат заплатите. В магазина ни гледат на криво и ни крещят, когато питаме къде се намира някой рафт. Отвън ни чакат просяците, които се нареждат в колона по един. Излизаме вечерта, където сервитьорката се държи троснато и неадекватно. Прибираме се и осъзнаваме, че остават 60лв до края на месеца, както и още 20 дни преди заплата.
Злобата няма оправдание. Но бедността води до две неща - злоба или безпомощност. Възрастните и болните хора нямат избор - те плачат и се молят за чудо. Останалите търсят възмездие и са агресивни. Седим пред телевизора и псуваме, докато гледаме какво правят другите в Гърция, Англия и Италия. Крещим на децата, когато ни поискат джобни, и ги наказваме, защото нямаме пари, а след 20г те са на нашето място. И цикълът се завърта.
Сивата политика. Трафик на наркотици и оръжия, митнически интриги, цигари без бандерол, изтичане на гориво, кражба на метали и суровини. Минималния праг на живот е далеч над минималната заплата. Безработица има и това е факт - работните места по време на кризата са орязани максимално, много хора са на улицата, работодателите намаляват заплати. Горивото е скъпо, отразява се на всичко (транспорт на стоки и материали + превоз за нас). Разходите на ток и вода скачат в пъти, заплатите - не.
Когато ден и нощ мислиш за насъщния и как да нахраниш семейството, и че може от 1-во число да си на улицата и да ровиш в кофите, няма как да си спокоен. Не щастлив - спокоен. Това изкарва извън кожата дори най-хладнокръвните.
Хора с образование и опит са на улицата, защото няма конкретни работни места и пазар за специалности. Хора без работа над 35-40 трудно намират нова, поради изискванията на работодателите. Сметките не чакат, работа - няма, или има с 3 часа път за 250лв. И с нея, и без нея, резултатът е еквивалентен.
Не искам да съм на пътя на тези, които нападат, обират и рекетират, за да изкарат до края на месеца. Но няма да лъжа, че ги разбирам. Защото едно е да гледаш от страната на 5-те процента хора в страната, които са на топло, ядат нормална храна, пътуват с автомобил на работа в топъл офис и имат хуманно работно време. Но останалите 95% често нямат този шанс. Няма как да обясниш на някой в тази позиция какво е да си там, долу. Както няма как да обясниш примерно на швейцарците, че да пътуваш всеки месец на почивка в друга страна не е възможно. Те просто не го асимилират. Или да обясниш на човек от джунглата какво е Интернет. Или на нюйоркчанин какво е да пасеш овце.
Не оправдавам и не виня никого. Има много мързеливи и прости хора, но условията за живот не предразполагат към нормално съществуване и живот. Инвалидите са пренебрегвани, както и пенсионерите, които са изхранвали страната 50 години и сега тя им се 'отблагодарява'. Социалната политика отсъства. Но когато организмът ти се бунтува срещу липсата на храна и животът на 10 градуса (или под нулата, ако вече си на улицата), няма как да очакваш хората да са щастливи и спокойни. Когато се разходиш до район с масова безработица и бедност и видиш картинката, а след това се качиш на самолета и посетиш Западна Европа и направиш съпоставката (животът на пенсионери, безработни и дори по-ниско качество работна ръка), тогава нещата стават по-ясни. Защо едновременно и IT специалистите емигрират, и строители/бавачки/чистачки?
Възможно е да си темерут и комплексар, когато имаш пари. Но граничи с невъзможното да бъдеш щастлив в свят, в който началото на месеца струва X пари само за сметки и наеми, а приходите на масовото население са между 0 и X.
Безподобния пост.
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
Не е въпросът само в парите.Истината е,че всеки заслужава живота,който има.Е,има и доза късмет...
Ти съзнателно си се изолирал и се чувстваш май неудобно,че си добре и поуспял.:)Ако можеш,помагай малко на хора,които срещаш по пътя и те помолят за това-достатъчно е.От опит знам,че е грешка да помагаш на хора,които не ти искат помощта.
Потискащо е да гледаш как бедстват хората и не можеш да помогнеш на всички,но това е!Всеки от нас може да помогне по малко на някой конкретен човек и така ще започнат да се оправят нещата!:)
Трудно ще се промени животът тук,но ние избираме как да го живеем,не забравяй!
Помагам, когато мога, с различни неща. Но по улиците е пълно с просяци, част от които са алкохолици или наркомани или деца, просещи за бащите им, които изпиват парите и ги пребиват. Вчера например дадох пари на жена, която си взе храната от тези пари пред мен.
Проблемът е много по-генерален обаче, темата е дълга и не е безизвестна...
Както казах и вчера - в дискусията ни в twitter - разбирам факта, че когато си на ръба на мизерията не можеш да мислиш за нищо друго, освен с какво ще нахраниш децата си и как ще избуташ до пролетта. Но всъщност не за това бях писала в онзи пост за верческите ми колебания. А за факта, че до сега в православната църква не съм срещнала онази топлина и разбиране, които съм срещала в католическата.
За капсулованите малки общества - и аз си имам такова и рядко го напускам.
За масовата мизерия - да много сме зле, но до голяма степен се дължи и на факта, че все чакаме някой да дойде и да ни "оправи". А тези, които си избираме да ни оправят - го правят по един друг начин - болезнен и срамен.
Темата е безкрайна и не може да се реши само с 1 болгпост, но самия факт, че говорим по нея - пак е нещо, нали?
@Ана, по темата с църквата съм коментирал в твоя пост.
По 'оправянето', неслучайно споменах:
Защото на думи сме силни, но тока и с 400 процента да го вдигнат, никой нищо няма да направи.
видя коментара и отговорих
и не мисля, че сме способни да направим това,което правят другите - защото ни е страх, най-вече
Много добре казано, жалко за 10-те абзаца. Просто си събрал истината в няколко абзаца.
За мен проблемът не е в крайната бедност, тъй като е имало моменти и на много по-тежки времена, а повече проблемът е в голямото разделение на обществото.
Отделно от това, тези, които по една или друга причина са на върха на обществото парадират с положението си, а "когато на простаците дадеш власт се получава простотия".
Преди години живеех в Норвегия и когато имах проблем ми бяха казали да се обърна към един съсед. Имах проблем с инсталацията на къщата и отидох до човека. Той се преоблече, качи се на тавана, рови се половин час и оправи всичко. След седмица, две разбрах, че този човек е мултимилионер, собственик на платформа за петрол в Близкия Изток, а не му попречи да се качи на прашния таван.
Та, накратко. Комбинацията от твърде разтворена ножица с твърде много и големи простаци и от двата й края е проблема за мен.
Много добре казано, Иван.
+1
но според мен си остава и елемента злоба. аз на тебе ли ще ти помагам, бе - що не си.... колко пъти сте гочували? аз много. уви
а злоба + простотия = отвратна работа
Според мен авторът е загатнал леко за притеснението, което се прокрадва у хората, които връзват двата края и притежават един малко по различен и чувствителен интелект. Защото те имат какво да губят и може да го загубят най-лесно защото нямат възможностите на тези с милионите. Средата е много агресивна и често посяга именно на тези хора защото те имате малко повече, но не и достатъчно за да се защитят. Освен това тези хора са си изградили капсуловано общество и често се чувстват зле в друга среда и се притесняват да не наруши нещо статуквото. Затова и емигрират много такива хора, не че не се справят тук, просто средата е много лоша за тях.
Да помагаш е опасно - като видят че помагаш значи имаш, значи си им длъжен и могат да те изцедят до край. Случи ми се веднъж да услужа с пари на един непознат, който след това 4-5 пъти още нахалства да си иска. Е, сега и 10ст. не давам. Риска да те намразят и да бъдат агресивни така е по-малък от това да им дадеш днес, утре да им откажеш...с агресията ще се сблъскаш така или иначе...по добре да не даваш признаци че можеш да поддадеш.
Разделение в обществото няма как да няма. Не може аз да съм си късал гъза от учене и работа и да си контактувам с някой дебил...
Проблема се корени, е това, че ние не сме научени да мислим как да спечелим пари. Работа и пари има навсякъде около нас. Само, че никой не ние е научил как да ги откриваме. Австралийците например се гордеят с умението си да изкарват пари, а ние презираме хората, които умеят това дори и по честен начин. Да обстоятелствата са важни, но който иска намира начин.
Евала за статията. А че проблема не е само в парите..ок, но те са от основно значние хората да са в мизерия и да я има тая въпросна злоба...ама ще се оправим дайте малко по позитивно
Българинът ако си гледаше повече своето канче от чуждото, ситуацията щеше да е далеч по-добра. Има един лаф който гласи че в една къща когато няма пари започват проблемите. В България са много къщите където няма пари.
Поредното отвратително проявление на българската простотия е таксиджията бутнал деца на пешеходна пътека и последващото му нагло поведение. Малко преди инцидента клиент му е казал, че кара твърде бързо и ще му напишат акт.
Той отговорил, че и без това има актове за 500 лева. Безнаказаността ни е големият проблем.
Според мен основният проблем винаги е бил, че тук в България сме много различни - има много различни прослойки и разликата между тях е като пропаст. Какво имам впредвид, например аз съм живял няколко години в Швейцария и Малта и забелязах следното- В швейцария по-голямата част от хората са възпитани, учтиви и дори интелигентни, съответно простаците неизбежно стават като тях, тъй като иначе ще са аутсайдери. В Малта пък преобладаващата част бяха простаци, южняжки народ с характерните за такива страни мързел, тъпотия, неточност и др., но там те са проеобладаващи и никой не се сърди на никой, че е такъв. В България просто има адски много различни прослойки и затова се изнервяме взаимно. Ако всички бяхме само простаци или само интелигентни нямаше да е така...