Връзки- Циркулярни (рекурсивни) импорти в Django / Python 16.07.2010
- CakePHP - администрация, Auth, Acl и привилегии 10.07.2010
- Читанка за IT-та 09.07.2010
- Изкуственият инкубатор и ледената стена 09.07.2010
- Права и отговорности за домейните - онлайн дискусия 28.06.2010
- Таговете или категориите в WordPress 3.0 не работят (Headspace fix) 27.06.2010
- CakePHP и свързани select-и с AJAX 27.06.2010
- Tribute пост след двудневния фест 24.06.2010
- Великата БГ организация 22.06.2010
- Нещата обикновено стават от втория път (Android) 20.06.2010
Feb
1
BLOG CHALLENGE №2: Червен пръстен
at
12:43 by
nofearinc
Category: Общи
Трите слънца залязваха бавно над Харолим. Задаваше се поредната тежка нощ, откакто започна войната на трите раси.
Лорд Елиней гледаше мрачно залеза през високата кула на замъка си. Пейзаж, играещ над небосклона, бе прелестен сам по себе си. Но не и през последните седмици. Двамата му братя Саланур и Пегелор отхвърлиха силата на кръвната връзка за собствени облаги - след пъклени планове и няколко тайни срещи те се бяха съюзили, за да сринат царството на брат си със земята и да си поделят неговите владения. При спомена за мисълта за братоубийство Елиней пророни една самотна сълза. "Не трябваше да се стига дотук", помисли си той. Но ръкавицата бе хвърлена.
Навън захладня, затова лордът се върна в покоите си. Бавно и тежко пристъпвайки край мраморните куполи из залата, той преосмисляше бавно възможностите да спаси кралството си. Бе готов да жертва себе си, стига да съумее да защити поданиците и близките си. Но алчните пламъчета в очите на Саланур и Пегелор очакваха само едно: мъст и избиване на всички без изключение. Така че единствената възможност бе една от армиите да падне изцяло в боя.
Палана, красивата, но неповторимо прозорлива съпруга на лорда, седеше вярно до него през последните две десетилетия. Тя бе неговата опора в живота и го подкрепяше във всичко - но не със сляпо съгласие, а с ясна и мъдра преценка, точен и мил съвет. Безучастието и липсата на готовност за действие бяха непознати на Палана. Тя се бореше редом до Елиней с организиране на масите, управление на медицинските екипи в битката и поддържане на някакъв ред в защитата на Лордските владения.
Пред кулите на Харолим отново се нареждаха войските на враговете. На момчетата, с които Елиней си бе играл като малък в замъка на своя баща. С които бе делил един двор, бе учил в едни покои с техния учител и бе прекарал години наред. До момента, в който великият Лорд почина и те трябваше да поделят кралството си. "Това бе грешка още от самото начало", сети се Елиней, но двамата по-малки братя не желаеха да играят ролята на принцове и копнееха за собствена власт. А сега цялата тази бъркотия води до проливане на невинна кръв.
Жален вик се чу от оградата на крепостта. Първият стрелец бе паднал в боя!
Лорд Елиней изруга мисловно двамата си братя. Макар войската му да бе вярна и силна, тя не можеше да поеме двете армии на предателите. И той го осъзнаваше много ясно. Възможността за предаване на кралството доброволно в ръцете им, с цел да запази хората, също не бе валидна: те щяха да избият всекиго, когото е бил верен Елинея някога.
От кулите хвърчаха стрели и копия, част от поданиците на лорда падаха в боя. Черната маса мърдащи се брони в тъмата подскачаха палаво пред стените на замъка. Дървени и метални съоръжения помагаха на злите сили да поставят под съмнение дебелите и здрави стени на замъка. Топорите и огнехвъргачките всяваха смут сред хората, които бяха свикнали на мирно съжителство през последните 2 века от живота си на Креп.
-Не, Карлота!
Отчаян селянин държеше тялото на съпругата си, която лекуваше един от стрелците, ранен в ръката. Копията от армията долу бяха достигнали до нея, прободена невъзстановимо в гърдите. Тя издъхваше в ръцете му, а той плачеше неистово.
-Ще си платите за това!
Елиней видя гротескната картина, докато сваляше с меча си един от натрапниците в опит за изкачване високата кула на замъка. Мечът на Елиней не бе обикновен. Той се предаваше от поколение на поколение на владетелите на Харолим. Легендите разказваха, че е бил изкован в леговището на велкия Нааарх - митичното същество, което тормозило малката планета Креп преди повече от 300 години. Един от предците на Елиней храбро се промъкнал в леговището на звяра и ловко успял да прободе 20-метровото му туловище със сребърно копие във врата. Това сложило край на тиранията на Нааарх, а победителят изковал меча си от зъб на влечугото, дръжката - от нечупливите люспи по тялото, а на върха на самата дръжка оформил в малък прозрачен пашкул пръстен от червения рубин, открит на опашката на чудовището. Така мечът се предавал на Харолимските владетели през поколенията и водел до просперитет и слава на владенията.
Вековете бяха изменили леко вида на меча - острието се бе поизносило в ножницата, две от люспите бяха паднали от дръжката, а пашкулът бе загубил вид или изчезнал. Елиней нямаше желание да мисли точно за това в момента, размахвайки с боен вид зъбецът на Нааарх и разсичайки враговете. Ясно бе, че дори и с митичната му сила, нямаше как да пребори десетките хиляди врагове от ордите на Саланур и Пегелор.
В разгара на битката се появи Неферли - старата домакиня на Елиней, гледала го през всичките тези години. Макар и не от благороден род, тя служеше вярно на семейството и бе откърмила лорда след смъртта на майка му, а след това се грижеше зорко за неговото здраве и благополучие.
-Лорд Елиной, трябва спешно да говоря с вас.
-Точно сега, в разгара на битката?
-Наложително е и не търпи отлагане.
Неферли прекрати разговора, завъртя се и влезна в покоите на владетеля. Той изсумтя нервно, дръпна се настрани, изчака адреналинът да поотмине и да възстанови здравия си разум и я последва. Двамата останаха насаме.
-Какво има толкова важно, че да наложи липсата ми от бойното поле?
-Имам предложение към Вас за спасяването на царството.
Неферли извади изхабена торбичка със светкащ кристал вътре. От мрачния ъгъл на покоите се появи и съпругата на лорда. Палана застана до Неферли, а владетелят се върна назад във времето и възстанови някои спомени. Пръстенът с рубина от опашката на Нааарх бе връчен като благодарност на домакинята, която успя да върне Елиней от мъртвите. Когато той бе на 11, тежка болест удари момчето. Младият принц бълнуваше и се тресеше, тялото му изгаряше и момчето бе на прага на смъртта. Неферли, произлизаща от род на билкари, забърка магическа отвара, която вдигна Елиней на крака за по-малко от три дни. В пристъп на радост и през сълзи, бащата на настоящия владетел откъсна рубина от меча си и го дари на лечителката с хиляди благодарности.
-Можем да използваме Калим ум Нааарх, за да спасим владенията. - явно ставаше въпрос за кристалът на митичното създание. -Начинанието е рисковано и изисква жертви, но нямаме особен избор. Ще призовем древният Ел Феникс.
-Трябва да жертваме някой, който е готов да заплати с кръвта си и е отдаден на Харолим. - заговори Палана.
Елиней инстинктивно даде готовност.
-Не, скъпи, ти си ценен тук - като владетел, като любимец на народа и трябва да управляваш мъдро още дълги години, за да запазиш спокойствието и благополучието му. Аз ще жертвам живота си, за да се вселя в митологичното съзнание.
-Не, не мога да ти позволя да го сториш! Ти си ми нужна тук, до мен, за да ми помагаш с кралството!
-Това е единственият начин да ти помогна.
Малък книжал изскочи изпод ръкава на Палана. Тя промълви последно: "Обичам те" на съпруга си и преряза ръката си. Тялото й падна на студения мраморен под, а кръвта й започна да се разлива долу. Неферли игнорира виковете на владетеля и неудържимата мъка, хвърли рубина на земята, за да се смеси с кръвта, и започна да мълви загадъчно заклинание. "Ом ентум харум филош...", движейки рубина обратно на часовниковата стрелка в кървавата локва. "...ен карол Енто мино..." Светлината в стаята бавно приглуша, свещите започнаха да гаснат една по една, появи се неочаквано течение в затворената залата на владетеля. Малка огнена вихрушка се завъртя между рубина и тялото на Палана. Силен блясък ослепи за миг Елиней и единственото, което той чуваше през сълзи, бе монотонното заклинание от устните на Неферли. След малко се появи още един лъч светлина със силен грохот. Елиней и Неферли паднаха на земята от ударната вълна. Тялото на Палана бе изчезнало, а на нейно място се бе преродил огромен Феникс. От опашката на митичното съзнание лечителката успя да сътвори друга митологична фигура, която да спаси имението. В погледа на огромната летяща огнена птица Елиней разпозна съпругата си. Тя също го видя и го погледна влюбено, след което мина с гръм и трясък през стените и излезе навън.
Навън битката оставяше следите си. Много от войните на Елиней бяха ранени или паднали в боя. Вражеските тълпи настъпваха бавно, но сигурно към двореца. Изведнъж се чуха викове и всички стъписано погледнаха в небето. Тъмната нощ бе получила необичаен блясък от нещо невиждано - жар-птицата, размахваща огнени криле във въздуха. От огромните махове хвърчаха капки огнен дъжд. Пред стената на замъка замириса на изгоряла стомана и кожа. Виковете от ужас и болка бяха неистови, а крилете махаха силно и заплашително, наред с оглушителния писък на жар-птицата. Армията се разкрещя до полуда, но фениксът не им даде право на втори опит. От тялото му протече огнена вълна, която обхвана като лавина туловищата на злите сили. Полето пред замъка остана равно - единствено мирис от изгорели тела и дървета се разнасяше във въздуха.
Елиней гледаше слисан бойното поле. В главата му се биеха няколко чувства: болката по загубената Палана, щастието от приключването на битката, учудването от митологичното създание, мъката от падналите му верни бойци в битка... Фениксът седеше срещу него и го гледаше дълбоко в очите. Той знаеше, че това е Палана и че тя е жертвала себе си, за да спаси Харолим. Искаше да я върне обратно, но знаеше, че не може. Неферли бе застанала зад него и го хвана леко за ръката. Нямаше нужда от думи - всичко бе ясно. Фениксът издаде последен стон и изчезна.
Селенур и Пегелор бързо пратиха лицемерни предложения за мир на брат си. Той не бе войнствен тип и при цялата изсипала се скръб върху него нямаше нужда да пролива още кръв. Всички обаче бяха благодарни на него и съпругата му за жертвата. Мирът в Харолим отново се възстанови и това щеше да е така още достатъчно дълго. Братята на владетеля нямаше да посмеят повече да постъпят толкова неблагоразумно. Единствено Палана нямаше как да сподели радостта на народа, но тя бе и причината за това разрешение.
Свободният и мирен народ направи празник в името на Палана, в нейна чест. В продължение на 3 дни поданиците празнуваха жертвата на благородната съпруга на лорда и спасението на Харолим.
На централно място на площада в замъка бе изкована златна статуя на героите, благодарение на които Харолим възтържествува. Отзад, с големите огнени криле, бе изобразен Фениксът. Пред него, с горд, критичен, но добър поглед, бе Палана. А на ръката й бе поставен Червеният пръстен.
Историята участва в надпреварата Blog Challenge
Ако разказът ви харесва, публикувайте коментар. 
Легенда:
Харолим - владението на Елиней
Елиней - лорд на Харолим, брат на Саланур и Пегелор
Саланур, Пегелор - двама братя на Елиней, врагове в битката
Палана - вярна и мъдра съпруга на Елиней
Нааарх - митично чудовище, тормозело Харолим и убито от предците на Елиней
Неферли - домакинята, отгледала Елиней и получила Червения пръстен
Червения пръстен (Калим ум Нааарх) - от рубин на опашката на Нааарх, важен за заклинанието на Феникса
Ел Феникс - митичното създание жар-птица, което освобождава народа
Сходни постове:
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
Хайде и моя коментар
Хареса ми приназвам си, има от всичко - мичични създания, любов, страдание, война. И наистина първата ми асоциация на "червен пръстен" е тазки картинка по-горе. Гласувам за 
Благодарение на този разказ почетох малко фентъзи - не ми се беше случвало от няколко години.
И аз напоследък нямам време за книги и липсата си каза думата
Червеното ни вдъхнови. Успех!
много ми хареса
успех
Деси, Ива - благодаря
Невероятен разказ
Успех!
Марио! Шапка долу просто! Евала.
Нямах време да го прочета цялото и въпреки това съм впечатлена.
Силно е!
Само огненото око на Саурон малко в началото ме хвърли в заблуда, че ще е история в рамките на "Средната земя"...
Вот за победа!
Готин разказ. Докато го четох си припомних ей това - http://www.endorion.org/fun/humour/how-to-write-a-fantasy.html - голяма забава:))
Пешев, търсих пръстена ти но нещо не се намира http://www.endorion.org/fun/humour/eye-error.html
По принцип не чета фентъзи, но тук Марио определено се е постарал. Много ми хареса! Браво!
Хахаха, @Асен Г и @Калоян - много разведряващ материал и ужасно точен. Вписвам се в поредицата за безобразно скучен фентъзи-клише-разказ ; ))
@Господин И - кой знае, може разказът да се развива векове преди времето на Властелина и героите да са наследници на моите
Бъни, няма какво да му четеш, ако си пипнала фентъзи, ключовите моменти са същите (виж линковете по-горе).
Благодаря на всички за включването
Марио, Марио, Марио!
Сигурно си добър програмист, но дори и най-добрите програмисти не получават "Пулицър". А от това "невинно" разказче може да излезе цял роман - и поне "Хюго" или "Небюла" можеш да закачиш!
(Ще се радвам ако на церемонията по награждаването не забравиш да споменеш кой ти пусна мухата, все пак...)
@Марио,
знам, знам.
Хех, готино. Радвате ме с това фентъзи
Хехе, Пламски, недей ме кара да се изчервявам
Като гледам класирането, Деси води с безумна преднина, така че за мен победителят на публиката е ясен
И аз не съм сред почитателите на фентъзито, но този разказ ми звучи повече като средновековна история и ми хареса, въпреки богатото смесване на митологизми. Обаче не мога да разбера защо си избрал името на единия от лошите братя да звучи като Селяндур
Другите идеи бяха Брутус и Подлеций
Навремето и аз бях натворил нещо подобно, но когато го четох след време видях колко по детски е написано.
Справил си се много добре, а и като гледам доста бързо. За пореден път се потвърждава тезата ми връзката между IT брашна и sci-fi/fantasy
Ето я и моята защита на титлата: http://biservalov.net/private/red-ring/
уау! направо тръпки ме побиха!
много тъжно
Story added...
Your story was featured in bgbox.info! Here is the link to vote it up and promote it:URL...
Поздравления и от мен.Въпреки че не съм почитател на фантастиката ми хареса.Пожелавам успех в състезанието.:)
@Nick, нали си чел Характерните белези на Хакера?
@Лита, червеният пръстен не може да не пролее малко кръв за благото на човечеството, съжалявам...
@bgbox - благодаря ти ;')
Да. Но според мен това даже става някак от само себе си.