След първата част, посветена на разделното писане, дойде ред и на слятото такова.  Както споменах и в миналата статия, планът е за цикъл от три части за разделното, слятото и полуслятото писане.

 Но стига толкова  предисловия, да се обърнем към теорията.

За всички части на речта важи едно основно правило (всъщност това е популярен начин за лесна проверка, който е удачен в повечето случаи):

Ако между двата елемента не може да се постави съюза "и", думата се пише слято!!!

(например: син и зелен = синьозелен)

А ето и още едно по-общо правило (по-надолу ще го повторя още един-два пъти отново в разлчните случаи):

Слято се пишат сложни думи, които имат главна и подчинена основа, свързани чрез съединителните гласни "-о-", "-е-", "-и-" или направо, като ударението пада върху главната основа.

(например: зъбОтехник, двегодишен, млекОзавод, лъжЕсвидетел, водОпровод)

*  *  *

Що се отнася до слятото писане, на първо място искам да обърна особено подчертано внимание на  нещо, което все по-често виждам като грешка, а именно кога отрицателната частица "не" се пише заедно с думата след нея. Това се случва единствено когато:

- думата не се употребява без нея (например: ненавиждам, негодувам)

- с помощта на частицата се образува противоположна по значение дума (например: неведнъж, неприятел);

 - отрицателната частица "не" е в състава на представката „недо-„ (например: недовиждам, недокоснал);

-се образува нова дума с противоположно значение по схемата "не" + причастие.

 Това важи единствено за сегашно деятелно, сегашно страдателно и минало свършено деятелно причастия (например: незнаещ,  нежелаещ, неслушащ, неносещ, необут, недовряла, неоздравяло, небръснат, неприбран, необучен)

Изключение: Отрицателната частица "не" се пише разделено когато следващата дума е глагол, деепричастие, минало несвършено деятелно причастие (не ходя, не ходел);

/Малко допълнителна информация за причастията:

Причастието е нелична глаголна форма. Образува се от формата за 3л, ед., съответно време на глагола + наставки. Има пет вида. Накратко това са:

1. сегашно деятелно причастие - завършва на "-ещ", "-ащ", "-ящ" (например: ходещ, живеещ);

2. сегашно страдателно причастие на "-н", "-т"(например: разходен, изживян)

3. минало свършено деятелно причастие - на "-л", от формата за 3л, ед. ч, мин. св. вр. на глагола (ходил, живял)

4. минало несвършено деятелно причастие - отново на "-л", но от формата за 3л, ед. ч, мин. несв. вр. на глагола (ходел, живеел)

5. деепричастие - на -ейки, -айки (ходейки, живеейки)/

- отрицателната частица "ни-" се пише слято със следващата местоименна форма (например: никой, николко).

* * *

Съществителни имена - слято се пишат:

 - сложни съществителни имена, в които подчинената основа е на първо място (например: тенискорт (= корт за тенис), рокконцерт (концерт на рок), шахтурнир (турнир по шах), шоупрограма (програма на шоу), тонрежисьор (режисьор на тона);

Изключения: (както вече споменах в предишната статия):

 * сложните думи с първи компонент „ски-„

* думата "спорт-тото"

* някои думи от чужд (турски) произход

* сложни думи, в които първият компонент е буква или название на

буква (например: гама-лъчи, г-лъчи).

- сложни съществителни, в които подчинена основа могат да бъдат различни части на речта – прилагателни, числителни, наречия и т.н. Главното ударение е върху главната основа (например: новодомец, водоизточник);

 - сложни съществителни, в които подчинената основа е от чужд произход като авио-, мото-, мини-, макси-, астро-, анархо-, био-, контра-, космо-, диско-, микро-, макро-, теле-, ултра-, фото-, ретро-, психо- и подобни (например: ултразвук, мотокрос, агроклимат, дисбаланс, рокпевица, екоминистър, дискмен, микроклимат, душкабина, кинохит, антицелулитен, биопрогноза, тонколона, тенискорт, ретромода, блицтурнир, емайллак);

Изключения: ТВ програма, ТВ център, ЕКГ данни.

- сложни съществителни, в които главната основа са съчетанията -графия, -логия, -метрия и т.н. (например: морфология, телеметрия);

- съществителни, образувани от повелителна форма на глагола + съществително име (например: развейпрах, стърчиопашка, губивреме, лапнишаран, прескочикобила, лапнимуха)

- чужди буквени съкращения, употребявани като нарицателни съществителни имена, в които се назовават чуждите имена на буквите (например: джиесем, диджей);

Изключение: Когато чужди буквени съкращения се употребяват като собствени имена, те се пишат разделено и чуждите названия на буквите започват с главна буква (например: Си Ен Ен, Би Си Си).

- сложни съществителни, назоваващи религиозни празници (например: Васильовден, Йордановден, Антоновден);

- имена на литературни герои, когато се употребяват като нарицателни (например: байганьовци, донжуан, маркототевец);

- сложни съществителни, съставени от числително бройно, без съединителна гласна (например: стогодишна, дванадесетгодишен, шестгодишен);

Изключения: Когато числителното е написано с цифри, свързва се с главната основа с тире (например: 100-годишнина, 12-годишен, 7-годишен), а когато числителното име не е написано с цифри и се свързва със съюза "и", се пишат разделно (например: сто и две годишнина, двадесет и пет годишен).

* * *

Прилагателни имена

 - прилагателни (качествени и относителни), в които които подчинената основа е наречие като "горе-", "долу-", "крайно-", "общо-", и др. (например: крайноляв, общопознат, дясностоящ);

Изключение: Когато такива съчетания не се приемат като смислово единство, те се пишат разделно (например: жизнено важен, изключително силен);

- сложни прилагателни имена с неравноправно отношение между основите, т.е. между двата елемента не може да се постави съюзът "и" (пример: златистожълт, научноизследователски, двуцифрен, великотърновски, катраненочерен, едногодишен, кандидатстуденстски) - в повечето случаи става дума за сложни прилагателни, които са образувани от сложни съществителни. Някои от тях се изписват слято:

*прилагателни имена, образувани от съчетания прилагателно + съществително, които се пишат разделно (например: научнопопулярен, източноправославен);

*прилагателни, образувани от съставни географски названия – планини, морета, градове и др. (например: старопланински, черноморски, горнооряховски);

*прилагателни, при които главната основа е причастие (пример: новообразуван, новопостроен);

 * слято и с малка буква се пишат прилагателни имена на "-ски", когато са образувани от собствени имена (лично + фамилно име , име + бай, бачо и подобни) и означават качество (например: иванвазовски патос, кралимарковска сила, елинпелиновски разкази, николавапцаровска лирика);

Изключение: Когато съществителните собствени са имена на селища, те се пишат разделно и с главна буква на всяка съставна част (например: Генерал Тошево, Граф Игнатиево).

* прилагателни, образувани от съгласувано определение и определяемо, завършващи на "-ски" и "-ен" (пример: външноикономически, военномедицински, научноизследователски, научнофантастичен, научнотеоретически);

Изключения: научно-технически, научно-художествен, културно-исторически, културно-просветен, културно-битов, културно-възпитателен.

* прилагателни, образувани от числително бройно или редно + съществително име (пример: петдневен, тричасов, двугодишен, седемчленен);

Изключения: Ако в числителното име на съчетанието се среща съюзът "и", образуваното прилагателно се изписва с отделни думи, т.е. разделено (двадесет и четири часов).

* прилагателни, съставени от наречие + прилагателно, свързани със съединителна гласна, когато двете части носят общ смисъл (например: светлозелен, вечнозелен, тъмнокафяв, тъмночервена роза).

* * *

Наречия - слято се пишат:

- наречия, които са образувани от предлог + наречие (в + дясно = вдясно, за + винаги = завинаги, вляво, отгоре, докъде, навсякъде);

- наречия, образувани от предлог + съществително име, което не се не се мени по форма (например: всъщност, предвид, поначало, навреме, наум, предвид);

Изключения: Съчетанието предлог + наречие се пише разделно, ако се образува смислова цялост с ново значение (например: "Отивам на среща с баба", НО "Виждам баба насреща").

- наречия, образувани от предлог + съществително име в стара падежна форма (например: в + купом = вкупом, на + яве = наяве);

 - наречия, образувани от предлог + съществително, когато съществителното не се употребява без предлога (например: вкъщи, наопаки, наизуст, нащрек);

 - наречия, образувани с отрицателната частица „не” и друго наречие, които имат противоположно значение на значението на първото наречие (например: невинаги, неведнъж).

* * *

Слято писане на съюзи и предлози

- предлози, образувани от предлог + наречие или от предлог + съществително име в основна или стара падежна форма (например: извън, оттатък);

- предлози, образувани от два предлога и означаващи смислова цялост (например: докъм, насред, измежду, откъм, помежду, посред, иззад, отзад, отпред);

- съюзите, образувани от предлог + наречие, предлог + местоимение и др. (откакто, доколкото, отколкото, откъдето, затова, докато).

 * * *

Толкова мога да кажа що се отнася до слятото писане. Следващата статия е последна от цикъла и ще е посветена на полуслятото писане (с тиренце).

И накрая, да не пропусна, бях обещала да проверя за последните "нововъведения" в граматиката и съответстващите им книги. От първата ми проверка, стана ясно, че "Нов правиписен речник на българския език" (изд. "Хейзел", 2003) наистина е одобрен от БАН и всички правила, описани в него би следвало да се спазват. Скоро ще напиша обещаната статия с  пълния списък необходима литература за тези, които искат да са "в час" с новите норми в граматиката.

Няма сходни постове.

Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.

Започна да ми харесва да пиша в поредица   ... и така се роди идеята за новия цикъл от три статии на тема "Слято, полуслято и разделно писане",

Доста размисли паднаха над този материал. Това е една от най-спорните части в българската граматика. Има изключително много написано по въпроса и още повече противоречия. Именно затова доста се чудих преди да го постна, но ето че все пак е факт. Прочетох сравнително много по темата, "щипнах" оттук-оттам с идеята да поместя максимално коректна и актуална информация.  А дали съм успяла? ... То ще се чуе.

Започвам с най-известната проверка при колебание между полуслято и разделно писане - членуване.

 1. Ако се членува първата дума от фразата = думите се пишат разделно (например: мач реванш);

  2. Ако се членува се втората дума = поставя се тиренце между двете
(например: кандидат-студент).

 А ето и правилата за разделно писане (наред с изключенията, естествено):

1. Когато съставните думи получават собствени окончания за множествено число, става въпрос не за сложна дума, а за словосъчетание. То се пише разделно, без тире - студент първокурсник“, „майстор зидар“.

2. Разделно се пишат наименования на ястия, които включват думи от турски произход - тахан халва, боб чорба, тас кебап и т.н.

Изключение: имамбаялдъ, тюрлюгювеч, кускус, шамфъстък.

3. Според новия правописен речник (изд. "Хейзъл", 2003 г.) разделно се пишат всички съчетания, чиято първа основа е някоя от следните думи:

бизнес, бинго, блок, бокс, бънджи, влак, гей, град, голф, денс, рап, поп, джаз, денс, диско, дерби, допинг, държава, жп, интернет, кавър, кеш, космонавт, концерт, крекинг, кънки, кърлинг, кънтри, майстор, мач, младши, офис, поло, поп, рали, ревю, ретро, рок, ски, соло, стриптийз, студент, старши, тв, тенис, факс, фирма, фитнес, флопи, хард диск, храм, чейндж, шах.

  Изключение: шоупрограма, кешмаркет, дом-паметник, храм-паметник

 За това правило има сериозни разногласия; личните ми наблюдения са че повечето хора все още пишат "ски-училище" и не мисля, че масово е известно, че от 2003-та година насам това е грешно.

 Разделно се пишат още:

- географски имена, образувани от прилагателно + съществително собствено име - Бели Осъм, Велико Търново;

- географски имена и имена на празници, образувани от прилагателно или числително редно име + съществително нарицателно име - Бели извор, Черно море;

- съчетание от две съществителни, второто от които не се членува - държава собственик, мач реванш, чаша вода

Изключение: Някои съчетания се пишат разделно независимо от граматичната изменяемост или неизменяемост на съставящите ги думи - водещ предаване, командващ флота (и тези думи просто трябва да се знаят - е, как да не го обичаш този език!!! );

 - съставни съюзи - без да, тъй като, въпреки че;

- съставни числителни имена (бройни и редни) - двадесет и шест; седемдесет и пети.

 * * *

С това се изчерпват съветите, които мога да дам по отношение на разделното писане. Ако някой има какво да добави, да заповяда. Наистина ще се радвам да не съм сама в Тъмната Индия на слятото, полуслятото и разделно писане.
 

Сходни постове:

1. Глава втора: "Слято писане" След първа

Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.

Предишният ми пост беше посветен на част от правилата за поставяне на многоточие, двоеточие, тире, скоби и кавички. Както обещах, в този ще се занимая с правилата за поставяне на запетая и точка и запетая. Но нека преминем към същността...

Точка и запетая

• отделя една от друга относително самостоятелни големи синтактични цялости вътре в изречението (еднородни части, отделни изречения, група от изречения);

„Някои момчета разправяха, че по онова време на годината долу имало комари колкото лястовици; други твърдяха, че край реката започвали тресавища.”

• поставя се и при изброяване (вкл. и схематично представено с тирета - преди всеки нов ред);

„Ковачи и железари, които довчера бяха въртели тежките чукове; арабаджии и столари, които по бели дрехи сновяха като призраци из прашните работилници, изпълнени с оглушителния шум на триони и стругове; обущари, шивачи и сарачи, които не подигаха очи из иглата; матрапази и джамбази, които тичаха като луди по стъгдите и мегданите.”.

Запетая

1. В простото изречение запетаята служи, за да отдели:

•   еднородни части;
  

„Той е жив, подвижен, пъргав.”

Изключение: Еднородни части, свързани с чрез еднократно употребени съюзи „и” и „или”, не се отделят със запетая - "Вали тихо и бавно, но гъсто и обилно.”

•   обособени части;
  

„Пъргав и трудолюбив, той беше работил през целия си живот и бе сполучил да удвои и утрои имотите.”

• вметнати думи и изрази;

„А майката, представете си, слуша най-спокойно тези разговори.”

Изключение: Не се ограждат със запетаи следните думи и изрази: "обаче", "например", "според мене", "според (х)", "може би", "наистина", "следователно", "вероятно", "по всяка вероятност", "сякаш", "навярно", "очевидно", "по такъв начин", "като че ли", "всъщност", "естествено", "явно", "и така" - "А може би ще се наложи да започнем по-отдалече.”

• обръщения - ограждат се със запетая, когато са употребени самостоятелно, а когато са съчетани с частици, запетя се поставя, когато частицата предхожда обръщението;

„Моля, господа, не се страхувайте.”

„Накъде така бе, приятел?”

• пред съюза „и” се пише запетая, ако се намира след обособена част, вметната единица или подчинено изречение, с които няма синтактична връзка;

„Той прави жестове, които приковават, и след това изговаря думите отсечено.”

• пред „или” се пише запетая, когато служи за обособяване; пред „и” се пише запетая, когато служи за присъединяване;

„Направете всичко възможно, и то ведната и без отлагане.”,

„Аз тука живея тихичко, или по-добре, гледам отстрана живота.”

• ако „да” има значение „за да”, пред него се пише запетая.

„Той скимаше сламената си шапка... разтваряше широко разкопчаната си риза, да му влезе хлад.”

 2.  В състава на сложното изречение:

• запетаите отделят едно от друго простите изречения, като се поставят на границите между тях;
  

„И Стоил сяда на леглото си, заглежда се в жаравата на огнището, червеникав блясък огрява лицето му, той се усмихва.”

Изключение: Ако простите изречения се свързват чрез еднократно употребени съюзи „и”, „или”, „да” и в някои случаи „като”, запетаи не се употребяват - "Петровица беше по-мека и носеше добри чувства в душата си...”;

 3. Не се пише запетая в следните случаи: 

• между два съюза, когато първият от тях е едносричен;

„Казваше, че ако не му изпратят пари, ще се убие.”

• пред въпросителни съюзни думи или частици, въвеждащи едно подчинено изречение;
  

„Още веднъж ви моля да не се интересувате кой е този човек.”

• пред подчинено изречение, въведено със съюзна дума, ако непосредствено пред нея стои уточняващо наречие ("само", "едва", "чак", "даже", "тъкмо", "именно", "дълго", "много", "малко" и т.н.), уточняващ наречен израз или частицата „не”.
  

„Но думите му тежат не защото са грижливо шлифовани и намерени.”
 Изключения:

- съподчинени безсъюзно свързани изречения, въведени с въпросителни съюзни думи или частици, се отделят помежду си със запетаи - "Попитах го защо се е примирил, какво му пречи да разобличи лъжата”;

- когато подчинено да-изречение или подчинено изречение, въведено с въпросителна дума или частица, предхождат главното, те се отделя от него със запетая - "Какви са били първите му думи, не помня”, „Да изпревариш другите не е ни порок, ни престъпление.”;

- ако въпросителните съюзни думи или частици въвеждат подчинено определително изречение (т.е. изречение, което пояснява едно съществително или местоимението „това” от главното), подчиненото изречение се отделя/огражда със запетаи - "Винаги ми задават въпроса, защо съм направил този избор.”

 *  *  *

Това е по-голямата част от правилата за поставяне на препинателни знаци. Опитах се да направя нещо като обобщение (с елементи на допълнение) от предишни постове, в които съм отваряла по малко темата, но най-вероятно имам някои пропуски. Моля да ме извините (и поправите).

Сходни постове:

1. Глава втора: "Слято писане" След първа
2. Важни правила за работата с freelancer-и   Чет

Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.

телен и въпросителен знак, тъй като предполагам, че са достатъчно познати, за да се да им отделям специално внимание (все пак, ако има някой, който иска тази информация, да си каже ). 

Както вече споменах, няма да пиша за точката, затова пък многоточието и двоеточието няма как да не ги засегна. И така:

Многоточие

• Обикновено се пише с три последователни точки, след които се поставя интервал. Многоточие се поставя в края на недовършен израз или при писмено предаване на разговор, когато настъпва пауза в изказването на някое от говорещите лица.

„Знаеш ли... когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези...”

•  Често се употребява в художествената и публицистичната литература за постигане на определен стилистичен ефект, налагане на определено внушение или характеристика на някой от персонажите. В тази връзка, когато при цитиране се използват части от думите на автора, се поставя многоточие на мястото на пропуснатото. За по-лесно разграничаване, трите точки може се поставят в големи скоби - […].

 "[…] аз може млад да загина... / Но... стига ми тая награда […]"

Двоеточие

• Двоеточие се пише пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване – „За да довършим обзавеждането трябват още някои неща: маса, столове, телевизор и перална машина.”

TIP: Важно е да се отбележи, че в някои случаи грешното поставяне на двоеточието може да промени смисъла. Трябва да се има предвид, че то се поставя след завършена мисъл за изброяване, а не когато изброяването е част от изречението – „Ще бъдат изградени язовири на някои реки: Вит, Искър, Осъм и Янтра.” и „Реките Вит, Искър, Осъм, Янтра се вливат в Дунав.”

•  Двоеточие се пише пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например:

„Фани го блъсна и изкрещя диво:
— Махай се, Жак!”

Скоби

• Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението. То може да се замести и от тире или запетая, но скобите разграничават мисълта по-рязко. Обикновено се използват за мисъл, която е свързана с темата, но не е предмет на конкретното изложение.

„В края на юни ще започне изграждането на канализацията в кв. "Модерно предградие" (разрешението беше дадено като подарък за Бойко Борисов от главния архитект Петър Дяков по случай рожденния ден на кмета)”

•  При цитиране източника също може да стои в скоби, ако не е оповестен по друг начин: „Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите.” („Малкият принц”, Антоан дьо Сент-Екзюпери)

Тире

• По-горе стана дума, че тире се пише за отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното значение.

„Фирмата произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.”

• Употребява се и на мястото на пропуснати думи (за избягване на повторението), когато те се подразбират, например: „Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.”
• Най-честа употреба има при предаване на пряка реч. Поставя се в следните случаи:

- пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.

- след пряка реч (независимо дали в началото й има тире или кавички), за да се внесат пояснения от автора (кой говори, какви са неговите действия или ефекта, който думите му предизвикват у останалите участници). Ако след пояснителните думи пряката реч продължава, отново се поставя тире:

„— Право — взех да угаждам нещо мътно и аз. — Неми държат само везирите… Затвори я тая уста бе! — онзи почна да ме ядосва, зееше толкова време.”

Кавички

Кавички се използват в следните случаи:

• за точно предаване на чужди думи (цитат). Цитатът може да е с различна дължина – от една дума до няколко изречения.
• когато се използват думи с преносна употреба – „Откъде имаш тази „уникална” дарба?”
• при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: ул. “Иван Вазов”, Сдружение "Св. Вмчк Георги Победоносец" и т.н. При адресиране на писма кавичките може и да не се поставят.

 * * *

До тук ще спра с правилата. Във втората част ще се занимая с някои упореби на запетаята и точката и запетаята.

Сходни постове:

1. Важни правила за работата с freelancer-и   Чет

Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.

"Всеки човек трябва да прочете една единствена книга в живота си, но за да разребе коя, трябва да прочете стотици томове" (неизвестен автор... засега)

* * *

Преди доста време прочетох статията на oblakoff за петдесетте книги, които всеки трябва да прочете преди двадесетия си рожден ден, и взех, че се вдъхнових и аз да дам своя принос. Разбира се идеята имаше възможност да отлежи достатъчно по „сесийни” причини, а и се оказа, че не е толкова лесно да избереш само 50 книги, като същевременно те да се вписват и в някаква възрастова граница. Не, че съм толкова далече от заветните 20 години, но все пак университетът (и по-специално филологията) доста промива мозъка откъм „важност” на едно или друго произведение. Освен това не може да се каже коя книга е важна и коя – не. Всяко литературно (а и не само) произведение, което четем, ни обогатява с нещо.

И така, ето го и самият списък, като предварително искам да предупредя, че книгите не са подредени в никакъв ред, а просто изброени. Опитах да впиша книги за всички възрасти до 20 години, включително и детска литература, защото смятам, че трябва да се започне от А-то и Б-то (което ми напомня: как ми се искаше да включа и Буквара... ).

1. "Пипи дългото чорапче" – Астрид Линдгрен

2. "Карлсон, който живее на покрива" – Астрид Линдгрен

3. Приказки от 1001 нощ

4. Братя Грим, Шарл Перо, Ханс Кристиян Андерсен – приказки

5. Старогръцки легенди и митове

6. "Приключенията на Пинокио" – Карло Колоди/ „Приключенията на Буратино“ - Алексей Толстой

7. "Книга за джунглата" - Ръдиърд Киплинг

8. "Вълшебникът от Оз" - Лиман Франк Баум

9. "Алиса в страната на чудесата" и "Алиса в Огледалния свят" - Луис Карол

10. "Ние, врабчетата" –Йордан Радичков

11. "Ян Бибиян" и "Ян Бибиян на Луната" – Елин Пелин

12. "Патиланско царство" - Ран Босилек

13. "Ако можеха да говорят" – Йордан Йовков

14. "Стас и Нели" – Хенрих Сенкевич

15. "Антон и Точица" – Ерих Кестнер

16. "Чичо Томовата колиба" - Хариет Бичър Стоу

17. "Принцът и просякът", „Том Сойер” и „Хъкълбери Фин” – Марк Твен

18. "Без дом" – Хектор Мало

19. "Капитан Немо" – Жул Верн

20. "Конникът без глава" – Майн Рид

21. "Робинзон Крузо" – Даниел Дефо

22. "Островът на съкровищата" - Робърт Луис Стивънсън

23. "Винету"– Карл Май

24. "Тримата мускетари" - Александър Дюма - баща

25. "Спасителят в ръжта" - Джеръм Дейвид Селинджър

26. "Ромео и Жулиета" – Уилям Шекспир

27. "Бай Ганьо" – Алеко Константинов

28. "Пътешествията на Гъливер" - Джонатан Суифт

29. "Кучешко сърце" - Михаил Булгаков

30. "Приключенията на добрият войник Швейк през Световната война” - Ярослав Хашек

31. "Дванейсетте стола" и "Златният телец" - Илф и Петров

32. "Парижката Света Богородица" – Виктор Юго

33. "Сърце" – Едмондо де Амичис

34. "Белият зъб" - Джек Лондон

35. "Майсторът и Маргарита" – Михаил Булгаков

36. "Малкият принц" - Антоан Дьо Сент-Екзюпери

37. "Пътеводител на галактическия стопаджия" - Дъглас Адамс

38. "Хамлет" – Уилям Шекспир

39. "Дядо Горио" – Оноре дьо Балзак

40. "Клетниците" - Виктор Юго

41. "Приказки по телефона" – Джани Родари

42. "Под игото" – Иван Вазов

43. Четирилогията на Димитър Талев -„Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“

44. "Време разделно" - Антон Дончев

45. Библията

46. "Граф Монте Кристо" - Александър Дюма - баща (edited "Престъпление и наказание")

47. "Тютюн" – Димитър Димов

48. "Лолита" – Владимир Набоков

49. "Мечо Пух" - Алън Александър Милн

50. Правописен речник на българския език

В заключение: Както споменах вече, беше ми много трудно да откроя 50 "важни" книги, затова ще добавя още няколко заглавия, които аз лично не мога да пропусна: първо (вече стана дума), Букварът, след това "Махалото на Фуко" на Умберто Еко, разказите на Антон Чехов и по-специално "Дамата с кученцето" (като най-често споменаван и не без основание), "Ана Каренина" на Лев Толстой.

Ще спра до тук, като не претендирам за пълна изчерпателност, нито имам желанието да налагам каквото и да било – това е лично мнение и очаквам да чуя вашето.

* * *

Edit: Обещаният списък с предложения:

1.  "Земя на прицел" - Свобода Бъчварова

2. "Осъдени души" - Димитър Димов

Сходни постове:

1. Има дни, в които си е...   В н

Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.

Първо – основното правило:

Главна буква се пише в началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие (или след тире). Употребява се при изписване на собствени имена и при местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш.

А сега малко по-разширено за останалите случаи. Главна буква се употребява:

1. При имена и названия
- имена на лица, презимена и прякори - Иван Попов, Васил Левски,  Мартин Захариев Първанов - Лудия
- имена на географски обекти (държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици)
- думите Изток, Запад, Север, Юг , когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи - Дивия Запад
- имена на небесни тела като астрономически понятия - Земята, Слънцето и т.н.
- названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми.
- специалности – специалност: „Инженерна физика”
- исторически събития със световно или национално значение - Възраждането, Априлското въстание, Реформацията

- имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква - славянин, български език, християнин

Не е задължителна употребата на главна буква при изписване на Господ, Бог (но е задължителна при местоименията, които го определят – Него, Му, Неговият и т.н.), както и при местоимението аз, когато е употребено в смисъл на его или се отнася за говорителя в лирическо произведение (лирически Аз). Правилото тук е да се спазва единство при употребата на тези думи в свързан текст, т.е. изписването на думата да е или само с главна или само с малка буква.

2. При сложни наименования
- при имена на географски обекти, както и названия на учреждения, дружества, институти, когато наименованието е сложно, с главна буква се пише само първата дума - Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание
- ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви - Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник
- ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква - Северна Европа

3. При абревиатури

- в абревиатура от букви, съкращението на всяка дума е с главна буква - МВР, СУ, БДЖ;

изключение: когато при дублиране на съкращението, се наложи вписване на "поясняваща" буква в абревиатурата - МВнР

- изписване на целите думи от абревиатура - при "разгръщане на абревиатурата, само първата дума се пише с главна буква, а останалите - с малки, ако в наименованието няма собствено име (вж. т. 2) - БАН - Българска академия на науките, НДСВ - Национално движение Симеон Втори

4. Титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. - пишат се с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране) - господин Министър на отбраната, господин Директор

TIP: След тези обръщения ВИНАГИ се пише запетая!

5. При прилагателни

- притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни (на -ов) Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви стихотворения

- относителни прилагателни на –ски (-шки), образувани от географски имена, когато са употребени в смисъл на собствени имена - Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, във всички останали случаи са с малка буква - тракийско вино, френска поезия, китайска коприна

За да е по-ясно положението с главните букви при прилагателните, ще обобщя в едно изречение. Когато прилагателното, образувано от съществително собствено име, завършва на -ов, винаги се пише с главна буква, а когато завършва на -ски - с малка (освен ако не е в успотребено в смисъл на собствено име, както съм казала по-горе) - Вапцарово стихотворение, вазовски текстове

* * *

Толкова от мен за главните букви. Ако някой има да добави нещо, да зададе въпрос или да ме поправи, да се чувства свободен да го направи.

Сходни постове:

1. Глава втора: "Слято писане" След първа

Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.

Здравейте отново! След като доволно си помълчах, а и за прилично дълго време, отново съм на линия, за да нищим заедно българския език. За протокола, публично си поръсвам главата с пепел за продължителното си отсъствие и най-тържествено обещавам, че, доколкото зависи от мен, това няма да се повтори.  А сега разрешавам да ме линчувате!

И след лирическото отклонение, нека се върнем на основната тема, а именно (както съм посочила в заглавието) – обръщенията.

1. Определение:

Обръщенията са съществителни имена, словосъчетания с главна част съществително име или частици, които влизат в състава на изречението без предложна връзка и не са в синтактично отношение с друга част на изречението. Иначе казано, става дума за дума или израз, които са извън изреченската структура, т.е. без тях информацията в изречението няма да се промени.

Получателят на съобщението (изразен чрез обръщението) може да бъде включен смислово в изречението:
Иване, ти ще дойдеш ли?
или да няма нищо общо с него:
Иване, да отида ли?

Главната смислова задача на обръщението е да привлече вниманието на определен слушател към речта на говорещия.

Обръщението не е ограничено позиционно и може да се яви в началото, в средата и в края на изказването. Понякога позицията му зависи и от семантичните условия на употреба.

2. Видове обръщения:

Обръщението може да е изразено по следните начини:

• с единична дума - Тате, ела да обядваме.
• със словосъчетание - Дами и господа, моля за внимание!
• като се повтаря - Мамо, мамо, купи ми сладолед.
• с частици (най-често това са „де”, „бе”, „ма” – всички се възприемата като израз на фамилиарно отношение или, казано направо, като некнижовни): Къде се губиш, бе?!

3. Правопис:

В изречение обръщенията задължително се отделят със запетая.

Ето няколко примера за различните обръщения, които изброих по-горе със позиционни вариации в изречението:

• единична дума - Деца, свободни сте./ Къде отиваш, дете?/ Слушай ме, детенце, че ще ядеш бой!
• словосъчетание - Уважаеми господин Директор, моля да ми разрешите.../ Ела, Милена, да видиш./
• частиците „де”, „бе” и „ма” - когато са употребени като обръщение, се отделят със запетая, а ако са включени в цял израз, употребен с такава цел, следва цялото съчетание да се "огради":

'Айде бе, помести се.
Иване бе, донеси ми вестника.

Сходни постове:

1. Модерното CV или LinkedIn интеграцията   Раб
2. Таговете или категориите в WordPress 3.0 не работят (Headspace fix) При update

Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.

1. "Момчетата, въоръжени с камъни и тояги, безшумно пристъпиха назад."
Най-лесният начин за проверка е следният – ако изразът стои след думата, която пояснява, и може да се замести с подчинено изречение (т.е. изречение с които/-ято/-ето/-ито, какъвто, както и т.н.), значи трябва да се огради със запетаи или тиренца, т.е. " Момчетата, които бяха въоръжени с камъни и тояги, ....”. Друг е въпросът, че подчинените изречения също могат да се разглеждат като обособени части. И тук е мястото да уточня, че, когато мисълта в подчиненото изречение е завършена, а в главното – не, се поставя запетая след последната дума на подчиненото. Звучи по-лесно с пример: „Той обича, когато не е на работа, да излиза с приятели.”
Честно да си кажа, аз в момента не се сещам за пример, при който изразът стои след поясняваната дума и не е обособен. Очаквам идеи от ваша страна по този въпрос.

2. "А наблизо, през няколко улички само, в една стара къща, при двама самотни старци имаше всичко."
Това, което разбрах за този пример е, че в случая има поясняване на наречието „наблизо” два пъти – първо с „през няколко улички”, а след това и с „в една стара къща” (и в двата случая въпросът би бил „къде наблизо”). Проблемът за мен в този пример е не трябва ли и „при двама самотни старци” да е обособена част? (знам, че вероятно аз трябва да давам съветите, но кой каза, че всичко трябва да ми е ясно)

3. "Той замълча, поглеждайки и той нататък."
Тук имам само едно нещо да добавя – когато няма други думи след деепричастието (думичките на "–ейки/-айки"), не се слага запетая преди него – „Той вървеше пеейки.”

Ами, май това е, което имам да казвам по обособените части. Малко и неразбираемо, но от сърце.

Няма сходни постове.

Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.

С nemezida дискутирахме езика свещен на нашите деди, докато не се замислих над един често използван израз у нас - 'Никой не е съвършен'. Какво точно трябва да означава?

Математическата половина от мен размишлява така:

• множеството от хората е 'всички'
• 'никой' е празното множество (фи), т.е. 0
• 0 'не е съвършен'. Т.е. обезсмисля се.

Добре познатото двойно отрицание. Реално погледнато, 'Никой не е съвършен' звучи като: 'всички са съвършени'.

Преди да ме обявите за ненормален, в английския език изразът е: "Nobody is perfect". На български редно би било: "Няма перфектни хора" или "Всички са несъвършени", само с по 1 отрицание. По принцип, ако трябва да коригираме използваната от нас фраза, тя би звучала грешно. Нещо като: "Никой е съвършен" или "Всеки не е съвършен". Но това не означава, че езикът ни противоречи на други общоприети норми

Впрочем, сетих се за случая по повод английския термин. Има една добра шега:

-Nobody is perfect.

-Then call me 'Nobody' :)

Това не е единствен странен пример, де. "Няма невъзможни неща", например. Или: "Няма нищо".

Няма сходни постове.

Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.

Такааа... Нека да започнем от местоименията. Знам, че всеки си мисли, че точно за тях няма как да греши. И точно, защото нещата изглеждат очевадно лесни, най-често се грешат. И така, нека преговорим 6 позабравени правила за местоименията:

1. Книжовни са формите "мене" и "тебе". Нямам обяснение за този феномен. Все пак говорим за академични правила, "спуснати" от "великите" умове на БАН, които вероятно никога не са излизали от аулите на университетите си, за да видят (и чуят), че де факто в реалния живот вече никой не говори така (или поне сме малко изкопаемите). Няма да коментирам и факта, че същите тези гении на филологическата мисъл лансират навсякъде идеята, че езикът се развива спрямо съвременните тенденции... Съвременни за коя година? Но както и да е... това е правилото, който иска, го спазва.

2. В реда на мисли от т. 1, ще спомена още една местоименна форма, която обаче не е достатъчно известна в езика. Става дума за "кого" (и подобните му "някого", "никого"). Много често се чува изречението "С кой ще излизаш?". А всъщност формата "кой" е предназначена да замества само вършителя на действието (по-известен като подлог в изречението), а "кого" е за този, който понася последствията (допълнение, в някои случаи и обстоятелствено пояснение). Ще се опитам да направя нещата малко по-ясни с няколко примера. В изречението "Кой ще отговори на въпроса?", "кой" играе роля на подлог, но във фразата "На кого да отговоря?", "на кого" е допълнение, а подлогът (макар и изпуснат е "аз"). Най-лесният начин за проверка е да се смени числото на глагола и да се види дали формата се променя. Например в "Кои ще отговорят", "кой" очевидно трябва да се замени с "кои", което автоматично го прави подлог, докато в "На кого трябва да отговорим?" няма промяна.

3. Нека сега се прехвърлим към кратките форми на местоименията - "мене ме", "тебе те", "на мене ми" и т.н. Те НИКОГА не се употребяват слято с думата пред или след тях! (това важи и за повечето съюзи) Визирам примери като "ходими се", да не споменавам цели думи! като "ходимисе".

4. Още нещо за кратките форми, макар и не много свързано с тях. Когато се извиняваме за нещо на някого, е редно да използваме формата "Моля да ме извиниш", а не "Извинявам се". Смислово втората фраза преполага, че не искаш извинение, а сам си го даваш. Естествено, ако това е целта на изказването, няма проблеми.

5. Като сме започнали с начините за извиняване, нека да поговорим и за учтивите форми Ви, Вие, на Вас (преполагам, че на всеки е ясно, че се пишат с главна буква ). Когато ги използваме за учтиво обръщение към жена, трябва да имаме предвид следното: ако в обръщението използваме причастие на -л/-ла/-ло/-ли, то трябва да е в мн. ч. Например: "Бихте ли ми помогнали?", вместо "Бихте ли ми помогнала?". Във всички останали случаи формата се съгласува по род и число - "Вие заета ли сте?", "Допусната сте до изпит", "Изглеждате уморена" и т.н.

6. За последно си оставих една от любимите ми грешки, а именно онуй животно мъжколична бройна форма за мн.ч. (подозирам, че половината вече тотално се отказаха да четат ). И така, за какво иде реч? Ами, за употребата на местоименията "колко", "толкова", "няколко" със съществителни имена от м.р., ед.ч. Та... когато тези местоимения се употребяват с имена, назоваващи лица, след тях използваме обикновено множествено число (това, при което съществителното завършва на -и), например "няколко приятели", а не "няколко приятеля". А когато имената са за предмети или животни, употребяваме бройна форма (тогава имената от м.р. завършват на -а/-я) - "толкова компютъра", вместо "толкова компютри". Същото правило важи и ако местоимение използваме числително име, но за това друг път.

Е, това беше от мен. Естествено има още мнооого за казване по темата (например, че не се казва "тея/тия", "онея/ония" или "тъзи", че има една малка и симпатична буквичка в българския език, а именно "й", която се използва при някои местоимения от м.р., ед.ч. като "който", "чийто" и "някой"), но няма да ги споменавам, тъй като предполагам, че поне основните неща са ясни.

Няма сходни постове.

Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.