Копривщица и района

at 02:40 by nofearinc
Category: On the road

Последният уикенд бе оползотворен в пътуване до Копривщица. Дълго време се чудих дали да го отделя на активна работа или на пътуване, но нехуманните температури ме увериха, че няма как да остана в София и да свърша нещо смислено уикенда. Затова успях да събера верни други, да запалим 2 коли и да потеглим към историческия град.

Не съм го посещавал от доста години и нямам сериозни спомени от него. Повечето от групата сме ходили там в началото на века и бе добра дестинация като цяло.

Първоначалният ми план включваше минаване през Панагюрище до паметника на Райна Княгиня, качване до Копривщица, буйна вечер, кратък планински поход сутринта, обиколка на града и обратно в София. Към първоначалните планове бе добавена идея да минем през местността Оборище, където се провежда първото Велико народно събрание.

Пътуването натам бе приятно, изключая 2 неприятни подробности:

водата в колата ми бе завряла от жега, а така и не спряхме на бензиностанция, за да заредим със студена такава
наложи се да процедираме с руския климатик, a.k.a. двата джама до долу и обмен на вятър в колата

Малшанс - за 3 бона нямаше как да си взема немско возило, което да движи качествено, да има евтина поддръжка, че и климатик да има.

Първо посетихме местността Оборище. След препотяването на отиване (което не ми направи особено впечатление, адаптирал съм се от стаята-сауна вкъщи) се забихме в малка горичка с паметници и цитати на велики българи на тях. Накрая достигнахме и до паметника, пазещ спомена на Народното събрание, членовете и председателите му там. Минахме и през рекичка, която бе много слаба и жълта на цвят - малко ми трябваше да я опитам по вкус, но ме разубедиха (а в момента можеше да съм цар Мидас и да правя златни кюлчета с поглед и допир :) )

Продължихме към Панагюрище. В центъра намерихме много свежо кафене с климатик, в което бяха пуснали рок. Беше обзаведено като за празненство (сватба?), може би няколко часа след това щеше да има парти. Престоят там бе приятен и изобщо не ни се връщаше обратно в жегата. Снимахме се пред паметника (на няколкостотин метра от него по-скоро). После потеглихме към крайната цел.

Влизайки в Копривщица, таргета бе да намерим мястото за преспиване. Имах резервация за Тодорини къщи и скоро достигнахме до тях. На импровизираното тротоарче от павета намерихме място за паркиране, настанихме се и обявихме 1 час почивка преди излизането. Душ-пауза, ала-бала. В къщите имаше wireless, който уплътни около половин час от даденото от мен си време за почивка. Другото мина в благославяне на студената вода в къщата.

Имах препоръка за "Под старата круша" в града. В момента, в който питах хазяйката ни за заведението, видях възрастен мъж на вратата да се обръща и да идва към мен. Оказа се собственикът на мястото под крушата Запази ми маса за час по-късно, след като се оправим. Благодарство за което.

В Копривщица всичко е на 20-метърки. На няколко пъти чухме: "Намира се на 20м направо, след това на 40 вдясно, още 20 направо и е там" или "100 метра надолу и 20 наляво". Най-драстичната разлика беше десетократно по-голяма: "По моста и след 200м ще го видите" :)

Заведението не бе лошо, макар и народната музика в него да бе прекалено лежерна. Имах планове за хора и ръченици, но по-скоро народното творчество беше за тежки ракии и още по-тежки драматични разговори за миналото. Айде, не тоя път.

Голяма драма бе да намерим друго заведение - нощно - в града. Всъщност единственото, което работи до късно (разбирай 4 сутринта) бе местната дискотека. Половината компания погледна недоверчиво към идеята, аз също не бях очарован, но по-добре диско, отколкото да се прибереш малко след полунощ в хижата. В малкото градче 86 кинта за бутилка Грандс ми прозвуча малко психарско. Към 3:30 се прибрахме и изчакахме мъдрото утро.

Към 7ч бях навън, а сънят ми ме пропусна въпросната вечер. В 8 се събрахме почти всички и тръгнахме на поход. От сайта на градчето бях принтирал 2 планински маршрута за по час и половина. Имаше мераци за качване на вр. Богдан, но общо 6-7 часовото катерене не се включваше в програмата на екскурзията ми и reject-нах офертата. Сори, Иве, next time. Затова се насочихме към Тракийските могили.

По чукарите нагоре бе много приятно, но това надали е особена изненада. Чист планински въздух, прохладно утро (далеч по-добро от нажежената седмица), доста лек маршрут за катерене - приятна разходка рано сутрин. На връщане направихме бърз обяд в къщата, придружен с няма и час почивка. Тук вече се възползвах за трийсетина минути дрямка, защото малко по-късно трябваше да шофирам към София и не бе разумно съвсем insomniac да го давам. След това направихме обиколка на градчето.

Друго готино нещо от сайта на града бе списък с всички интересни места за гледане под формата на карта (която нагло си принтирах). Така имахме ориентация кое къде е и как можем да стигнем до него.

Да си призная честно, обиколката не бе това, което очаквах. Всъщност ние бяхме обиколили града 3 пъти, любувайки се на гледките, архитектурата и цялостния пейзаж. Смятах, че ще срещна малко повече от историческа гледна точка за отделните къщи, но не успях да се материализирам във времето и пространството, а и очакванията ми явно бяха доста по-високи. Практически къщите на Каравелов и Бенковски бяха в ремонт и нямаше как да ги видим. Разгледахме къщата на Дебелянов (моя главна и основна цел!, виж още това) и Ослекова къща, минахме през паметника на Бенковски. Обикаляйки още малко из града, приключихме с приятната разходка (особено край магазинчето 'Купчийница' - много сладко старовремско съществително :) ), събрахме си багажа и тръгнахме към София.

На връщане спряхме за кафе пауза в Златица. Седнахме в 'Музей', ако не се лъжа, едно ресторантче с градинка до площада в центъра. Заведението беше страшно готино, а площада бе готов за военни и революционни паради, което ме изпълваше отвътре при мисълта какво се е случвало на него почти век и половина по-рано.

Връщането в София си бе връщане в София - стандартната неприятна аналогия на чисти планински градове с токсичен аеро(динамичен) въздух И те тека.

По-яки пътеписи има в Насам-натам. Оттам се добива добра представа за града и може да се сформира подобен график за уикенда или дори само за един ден от него. А ето и сета ми във Фликр от пътуването.

Share and Enjoy: