Връзки- Седмица в Турция 06.09.2010
- Колко от вас работят с CakePHP? 20.08.2010
- Топ 10 проблема при преговорите - дискусия 18.08.2010
- Уикенд молване 08.08.2010
- Циркулярни (рекурсивни) импорти в Django / Python 16.07.2010
- CakePHP - администрация, Auth, Acl и привилегии 10.07.2010
- Читанка за IT-та 09.07.2010
- Изкуственият инкубатор и ледената стена 09.07.2010
- Права и отговорности за домейните - онлайн дискусия 28.06.2010
- Таговете или категориите в WordPress 3.0 не работят (Headspace fix) 27.06.2010
Aug
13
Кюстендил и Коняво - X-tream team
at
14:20 by
nofearinc
Category: On the road
В последно време съм в една времево-пространствена дупка с липса на време и енергия за блогване, но се завръщам с нови сили и могъщи приключения. Индиана Джоунс пасти да яде 
Открих началото на месец август по възможно най-енергичния начин, който успях да си уредя. Въпросната събота, 1-ви август, бе една от най-вълнуващите съботи в живота ми. По-долу съм разписал как горе-долу протече този невероятно приятен ден за мен.
Кюстендил
Таргета беше Кюстендил. Уикендът бе отделен за спортна дейност. Налагаше се да присъствам на 2 важни рождени дни в събота и нямаше как да си отделя целия уикенд, но бях твърдо решен първия ден да съм там и да се забавлявам. В крайна сметка статистиките докараха в 6:30 сутринта пред Невски малък тандем от 3 коли и 9 ентусиаста, планирали пътуване събота в ранни зори.
Компанията беше готина и всичко бе на 6, с едно изключение: водачът-шофьор бе излезнал явно от рали шампионата и съвсем бе изключил за какви да е правила за движение в и извън София. Огромното червено 4х4, с което се придвижваше (или подскачаше по пътя като мечка със скоростта на заек в последните минути от живота си), предразполагаше за разни формула 1 методологии по време на пътуването. От друга страна, може би това беше първата част на деня - рали и пистови състезания :) По-нататък през деня се налагаше да минем и през offroad, така че вписвам и това в длъжностната характеристика на Сивушко.
Малко преди Кюстендил се отбихме за по-дълго в Коняво.
Цървеняно
Малко селце в близост до Кюстендил. Нищо особено, като изключим факта, че тогава имаше събор и уцелихме именно разпъването на шатрите и подготовката на софрата.
Обаче по-интересното за нас бяха хълмовете над селцето, където се позиционирахме. Аз реших да не рискувам да качвам Голфа по шубраците и го оставих по-долу, където се събрахме и потеглихме към планината.
По-веселите неща ни чакаха горе. Колата, 4х4 мечокът и едно бусче с удобно диванче в багажника се качихме по-горе. Планът за по-голямата част от екипа бе айляк до 1 часа и няколко възможности: разходка по баирите, скално катерене или байкове. 3 байка бяха на разположение за деня, така че не бе проблем. Аз направих няколко кръгчета в околността и се пльоснах на една полянка. Изненадващо беше наличието на хиляди пеперуди около нас. Малко след като се настаних (на няколко места), бях 'налазен' от поне 5 пеперуди по едно и също време. Правейки снимки, една от тях бе кацнала на показалеца ми и упорито не желаеше да го напусне, докато боравя с дигиталната джаджа.
Моя милост също прояви катерачески 'усет' и се зае с изкачването на тегавата скала. Бях трети или четвърти в редичката, а вече бяха минали над 2 часа. Макар и да изглежда доста лека отстрани, повечето от нас нямаха голям опит и губехме по едно 40мин (и отгоре) на изкачване. Освен това бяхме подбрали един много тънък улей, от който да започнем, като в резултат от опит-грешка стана ясно, че идеята никак не е добра и сменихме позицията. Още ме е яд, тъй като бях подхванал серия от няколко бързи крачки, докато накрая загубих опора и виснах на въжето, докато пропадах болезнено по скалата.
В крайна сметка таргетът бе стигнат и това нещо отгоре е ръката ми, която маха победоносно. И така бе редно - 2-3 дни по-рано нямах усет за стискане, като през първите 40мин стандартните бутилки 0.5л бяха държани с 2 ръце - единственият физически възможен начин за мен
Басейнче
Тези гимнастики се оказаха уморителни към 1 следобед, а и още един детайл играеше важен фактор - липсата на закуска и обяд в плана. Греда. Хранителните запаси в чантата ми също бяха сдали багажа часове по-рано и се отправихме към близкото селце Коняво. Там отседнахме в една много приятна кръчмичка. Наложи се да оставя хората и да се върна с колата по друга задача, но първото ми впечатление бе приятно: 2 етажа, тераска отгоре и нагледно вкусно хапване. Връщането ми след 20-тина минути бе увенчано с още по-голямо щастие: от тераската се вижда както паркинга и гората отпред, така и един симпатичен басейн вляво Алелуя
Направихме различни комбинации храна и басейн, като опитахме да се възползваме и от двете. Басейнчето вървеше към заведението на скромната цена от левче, което така и не разбрах как се track-ва (явно на добра воля).
До самия басейн имаше и приятна полянка с масички, шарена сянка. Тъкмо бях извадил наргилето от багажника и напълнил чашката с тютюн, когато ме извикаха за следващото 'изпитание' за деня. Кое е то - малко по-надолу
Helloween - If I could fly
Не, следващото изпитание не бе да подгрявам Helloween, а по-яко.
Нда, точно така - реещото се в небесата същество съм аз
Но ако някой си мисли, че е готино... Мда, много готино е дори
Последното приключение за деня бе летене с парапланер. Бяхме се свързали с приятел на Краси, който организира летене в района. През последните месеци ми се разминава на 2 пъти и вече бях готов да дойда, когато има възможност, за да литна.
От басейна се срещнахме с първата група, която полетяха. Статистиките не бяха никак очарователни - часът бе около 14:30, а от ранни зори едва 2-ма бяха успели да полетят. Вятърът не бе много приятелски настроен по въпроса и играеше кофти номера. Покачихме се горе, като подложих и без това снижения ми Голф на много забавен offroad по планинските изорани пътища, като едната гума бе на тънък слой пръст (за да не задира въпросният по гърнето), а другата - на едното хълмче встрани. Картинката обикновено повдигаше колата странично на около 30 градуса, но друг вариант нямаше - стигнахме цели-целенички :)
На връх Гроб в Осоговската планина трябваше да полетим. Там се срещнахме и с
други изненади - в радиус от 100-тина метра смених 3 мобилни оператора. Явно там се пресичаха мрежите на България, Македония и Сърбия и разговорите ми протичаха през оператори и на трите страни. Това поне стопи малка част от часовете, отделени в чакане за летене. Към 5 и нещо дойде моят ред да се екипирам и да се подготвя технически и психически за летене. Наоколо имаше знаменца, които играеха ролята на ветропоказатели и чакахме правилното течение.
N.B.: В парапланеризма пожеланието: 'Попътен вятър!' би разгневило летящия. Добронамереният поздрав в случая е: 'Насрещен вятър!'
Бях екипиран повече от час, докато чакам правилното течение. Небето бе повече от ясно, а флагчетата потрепваха едвам-едвам. Имаше вероятност изобщо да не литна, а лошото беше, че нямаше да имам шанс на следващия ден, тъй като трябваше да се прибирам. Нещо повече - час по-късно трябваше да съм на 90-тина км разстояние, а аз още чаках правилните терми.
Едно разсеяно облаче се въртеше във въздуха обаче. И точно то ме понесе - приближи се към върха, усетихме лек полъх и видяхме как тревата по подножието започва да се надига. Засилихме се със Стамбата и давай... Тичайки срещу вятъра е като да си до кръста във вода и буташ кола, караща с 5км/ч срещу теб. Тичайки упорито срещу вятъра усетих нещо странно - че тичам... във въздуха! Не бях усетил кога се отлепих от земята и вече виждах как хълмът бавно се отдалечава, а ние се занасяме към Кюстендил. Damn!
Честно казано, очаквах да започна да крещя като пълен параноик горе, във въздуха. Получи се съвсем различен ефект: чувствах се като "Алиса в страната на чудесата", бях зяпнал от учудване, не бях седнал на т.н. седалка, а краката ми висяха тъпо във въздуха, докато аз се отлепвах от опорната си точка. Бях загубил ума и дума. Отърсвайки се от културния шок, сетих се за много важна подробност, за която приятелите ми ме подсетиха, преди да полетя. Имам фотоапарат в джоба! Бях го вързал за карабинер към колана си, така че да не полети брутално от върха. И имах възможност да снимам през 30-минутния си полет. Ето някои от красивите моменти:
Други спомени от "Марио като птица" има в сета във Flickr.
В общи линии, с това приключи екстремната част на деня. Кацнахме успешно, по доста забавен начин - докато си във въздуха, започваш да тичаш и продължаваш, докато срещнеш съпротивление на краката Оттам компанията ми свалиха колата, закарахме се, до където трябва, и запалих гуми към София. В 20ч започваше едното парти, а тръгнах в 20:40 от Кюстендил. Въпреки това в 10 и малко бях на линия, дори минал през вкъщи, за да се освежа и да нахвърля нова оцеляла тениска за вечерта.
Който знае какво е парти в Надежда, няма да има нужда от подробности. За останалите - по-добре не питайте...
Колкото до прибирането, никога не правете грешка да изпреварвате пернишки голф. И никога, ама никога, абсолютно НИКОГА не изпреварвайте пернишки голф, ако сте със софийски голф в Перник 
За любопитните - бях се закачил към 2-ма ентусиасти с малко по-висока скорост, за да стигна по-бързо до София. Минавайки през Перник, минах непосредствено пред пернишки голф и секунди по-късно се озовах на дискотека - бесни клаксони зад мен, къси и дълги, ръкомахаща ръка на бесен перничанин зад мен Типът искаше да ме засече и да ме спре (вероятно, да не кажа 100% физическа саморазправа), но се бях долепил към аудито пред мен и на нашия не му се отвори парашута. Опасностите на тази част от страната остават неразгадани
Безподобния пост.
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
Марио, може да ти е завиждал за голфа? Или просто е искал да те пребие задето си го минал.. а да не изключим, че може да е бил някой твой фен
. Иначе това е добро прекарване покрай майката природа 
Ами не, пичът всъщност щеше да ми влезе в багажника, така се беше засилил - просто беше от състезателните голфаджии
Аз гледам да карам културно колата (тя и извънградско не е много мощна), но нашият ме беше нагънал назад и призоваваше всички богове в името на женската част на родата 
[...] nostalgic for the summer. With this I’d like to invite D. Boshnakova, K. Stoykova, M. Ramm, M. Peshev, P. Rashev, D. Nikolov and anyone who wishes to share a favourite Summer’2009 shot. Here is [...]