Jan
28
Tough week, baby...
at
16:19 by
nofearinc
Category: дървеноглавски
Рядко пиша за нещата от живота покрай мен, но напоследък ми идват малко в повече и трябва да изпусна парата. За един блогър най-лесно това се случва в личния му блог, естествено.
Периодично има по-тежки периоди в университета, работата, с групата, половинка, семейство, а-у; както казвам - важното е да сме живи и здрави. Ама когато нервите дойдат в повече, и това противоречи на фабулата ми.
Last week...
Седмица като седмица, с 4-5 контролни преди сесията. Имах няколко изпита по C++, математика и някакви основи на информатиката; тестове по български език и изпит по немски за А1. В някои от лекциите не съм стъпвал, но в повечето предмети това не се изисква, стига да можеш да покриеш изискванията на предмета. А в ИТ сферата това не е невъзможно.
В работата нещата бяха горе-долу ОК: с колегата правехме оферта за клиент и дискутирахме друга такава. Сравнително леко, подаваме въпроси, убиваме час и нещо, докато дойдат отговорите, след това продължаваме. Прилично. Имах лек скандал с шефа за опитите му за fine tunning на кадрите и оставихме сериозния разговор за следващата седмица. Предната седмица имахме концерт, така че имахме и week off от свирене, така че да се фокусирам върху други задачки.
Неделя
Неделята се бях отдал на полузаслужена почивка (подобно на идеята на tyel, реализирана в същото време) след изпитите през седмицата. Естествено, имах план: да се наспя, след което да направя драфт версия на 2-та протокола по пазарна икономика и да напиша половината от седмичния бюлетин за ICT Media. После едно филмче, малко свирене и евентуално да довърша едни скриптове за частното училище в Сингапур, чийто уебсайт ленсвам през уикендите. Като се замисля, не е зле да го посвършвам вече, че имам други неща на главата.
Естествено, плановете при мен се съпоставят с действителността като Бай Ганьо в Щатите - имат някакви допирни точки, но по-скоро изглеждат абсурдно далечни. Станах към 10 и си почивах до към 12. След това се борих с блога си до към 5, хапване, а у. По едно време ми звъни телефона: "Ще се виждаме ли тая вечер за сайта?". Примигнах няколко пъти, докато загрея, че бях обещал да поговорим за уебсайта на един приятел... Който трябваше да започвам. Излезнах малко по-късно и се видяхме с човека, обсъдихме какво точно иска, прегледахме конкуренцията, генерирахме някоя и друга идея. Честно казано, идва ми overhead, но от една страна нямаше как да му откажа, от друга - скоро мога да остана без бач за месец-два с цел сесия, довършване на фрийленси и ослушване за алтернативни предложения. Тъй че това би било добра причина за малко кодене от вкъщи, докато излезе нещо по-добро. А има и други бенефити, които лично обичам в лансенето.
Вечерта се прибрах и се захванах с едната тема по икономика. Добрата новина беше, че бях освободен от изпит след 2 отворени дискусии, проведени от мен и 3-4 колеги на катедрата. Лошата е, че трябваше да предам няколко документа, за да бъда оформен (а винаги съм гледал да записвам предмети с минимална необходимост от домашни работи). Писах до към 4-4:30 сутринта и довърших тема.
Понеделник
Станах към 7:30 за работа. Трите часа сън щяха да са ОК, ако пътувах в маршрутката с идеята да поспя на идване и на връщане и ако вечерта нямах репетиция. Все пак стигнах до офиса и след сутрешната кола и пресата започнаха някои леко неприятни моменти.
На първо време, бях планирал да свърша част от неделно-планираната работа в понеделник в офиса, тъй като сегашната фаза изисква комуникация, която се delay-ва отсреща и се намират дупки от по половин-един час. За съжаление, колегата не бе пратил едни материали в петък и трябваше да се погрижа за тях. В същото време мацката от Белгия беше успяла да генерира такава бълвоч с идеята да ни помогне, че се молех повече да не ми помага, за да не губя излишно време в псуване и оправяне на чужди крапове. Понеже това не беше съвсем достатъчно, случиха се още две неща: шефът се обади, за да възложи нови таскове, а непосредствено след това колегата врътна една шайба, че го тресе температура и днес няма да идва. Джакпот - а аз мислех да дръпна ден-два отпуск, за да успея да се явя на някои изпити от тази сесия.
Успях да свърша част от нещата и ги пратих по мейла с леко закъснение. Тъй като беше грубо да махна всички изпълнения на колежката (с чудесен превод на въпроси в стил 'Does user can do stuff' и 'Have he must make...'), оставих по-нефрапиращите от тях, като пооправих и превода, а накрая добавих собствените си въпроси. Приключил за деня, изчезнах за вечерната репетиция (в тоя ред на мисли, вероятно на 11-ти февруари пак сме в Суингин'а).
Прибрах се към 23 часа и трябваше да се захвана с втората ми тема по икономика. Бях понаписал някакъв драфт и го бях пратил на една приятелка, да го пооформи. Хванах последната версия, добавих едно-друго, комплектовах си трите документа, принтирах и към 1-2 часа бях готов.
Вторник
6:30, ставам за лекции. В началото псувах кой идиот е измислил лекции от 8, но в последствие ми помина. Благодарение на такива ранни истории пътувам спокойно сутрин (лек трафик), а и мога да ходя на изпити преди работа, докато кретенски предмети от 2 следобед ги пропускам винаги. Закарах майка ми до някаква икономическа институция и влезнах леко закъснял (с около 20 минути) за икономиката.
Доцентът ни зам. министър нещо не беше в най-светлата си форма и оряза повечето от курса, противно на прогнозите ми. За щастие си бях взел изпита превантивно, предадох материалите, хванах си шапката и лаптопа и си тръгнах. Обикалях още малко тук-там (така и така съм стигнал до университета), черпиха ме няколко кафета и шарка по повод малко помощ от моя страна и се върнах в работата.
Отново бях планирал да свърша малко от работата за предните два дни, но уви. Колегата се оказал доста болен и си взел 6-7 дни болнични. Не можел да мине през офиса, да си остави болничния, и се разбра, че в сряда аз ще мина да го взема. Изневиделица се появи и единия шеф от Белгия - полетът му подранил с доста часове (според нашите сметки) и дойде да ни 'прави компания'. Физическият punishment от него беше ок, обаче ме чакаха 2 часа конферентен разговор с другото началство, където хвърчаха огън и жупел. Споменаваха се различни неприятни думички и изрази като 'we have to overtime', 'another client till the end of the week' от негова страна, и съвместни псувни от двете страни на барикадата за думички като 'timesheet', 'CMS', 'Joomla' и други извращения. Наложи се да започна да правя спешна нова initial оферта за клиент с rough функционален анализ и естимейшън, без да съм много запознат с проекта. В края на деня (работен) бях доста изчерпан, а ми оставаше бая уърк и малко пауър. На бюрото имаше завидна купичка празни кенчета от енергийни напитки, която бе увеличена с още една-две от тях. Информирах и клиентите от фрийленса, че ще обединя две неща в едно - те бяха щастливи, а аз просто печелех време.
Преди тръгване от работа, в онлайн системата на унито си преглеждах оценките от миналата седмица и забелязах една неправилно стояща тройка по едната ми информатика. Почесвайки се, се сетих по кой идиотски предмет е и намерих за доста странно наличието на точно такава оценка. Писах мейл на доцентката да ми преразгледа контролното или да ме информира кога да ходя и да си го самопреразгледам.
Прибрах се гроги към 11 без нещо, вечерях и се бухнах в леглото.
Сряда
Уж нормален ден, поне като станах сутринта. Бях на работа чак от 2 следобед и отново имах планове (пусти планове!): пиша бюлетина до към 10, хапване, филмче. Навън валеше и имах друга креативна идея: да взема маршрутката до центъра, да изтегля едни долари от банката, докато курсът отново не е паднал на 1.22, да оправя едни документи, да взема болничния на колегата и да се занеса към офиса.
Точно така, повечето неща не станаха.
Написах бюлетина и до към 9:30 нещата бяха по план. В служебната и личната поща нямаше нищо обезпокоително - но нямаше и мейл от доц. Асенова по информационни технологии (или както се казва предмета). Чудех се дали тройката не ми е за назидание, че не ходя на лекции - но пък не можех да си обясня откъде съм сбъркал толкова фундаментални неща, учени в 9-ти и 10-ти клас в ТУЕС.
Тъй като доста колеги са орязани, чух се с една колежка, която е успяла да се свърже с нея и е получила инфо, че днес (сряда) е в унито до 12ч, когато можем да минем. По-късно (вече съм бил в Нов български) съм получил мейл към 11, че до към 12 мога да мина. Както се сещате, в реален случай това не ми върши работа - живея в другия край на София, не съм длъжен да си чета мейла през 3мин (макар и да го правя) и в общи линии кофти случка. Отидох в унито, видях си работата и що да видя: отнети са ми точки на въпроси от сорта на "Що е булева стойност" и "Как се трие елемент от свързан списък" О.о Същевременно в кабинета беше и шефа на департамента, който се заинтересува от проблема. След достатъчно кратка дискусия стана ясно, че аз съм прав, но доцентът не искаше да се бърка в спора. Последното го намирам за благородно спрямо колежката му, но прецакващо целия курс. В крайна сметка преподавателката се опитваше да ми обясни, че ако премахваме елемент от свързан списък, предния елемент трябва да сочи към null! Първо реших, че се шегува с мен, но след това попитах как тогава предлага да стигнем до следващите елементи на колекцията, ако връзката е прекъсната?
Имаше и още един-два парадокса, но не успях да извоювам преразглеждане на оценката на по-голямата част от групата. Може да се стигне до комисия или жалба, но първо трябва да мина през сесията. Мамка му, бях убеден, че няма как да не си взема глупавия изпит. Сега ще трябва да намеря време да отида на него и да споря отново за фундаментални концепции на програмирането.
Скоро щях да закъснея за работа, а се наложи и да мина, да взема болничния на колегата. Забих се в могъщия център в целия тоя дъжд и шляпавица, като едвам отървях 3 ПТП-та (благодаря на Бога за което) - веднъж един тип, който щеше да се забие в задницата ми пред един светофар и две набити спирачки на МПС-та пред мен, на които спрях на не повече от 3 пръста зад бронята им. Дано не ми се налага повече да се приближавам на такова или по-малко разстояние от друго мобиле в движение.
Тук нещата са отново като в "Завод" на Вапцаров:
И трябва да се бориш неуморно,
и трябва да си страшно упорит,
за да изтръгнеш от зъбите
на туй настръхнало,
вбесено псе
парченце хлеб.
Във залите плющят каиши,
трансмисии скриптят
от всеки кът.
И става толкоз душно,
че да дишаш
не би могъл спокойно,
с пълна гръд.
Очевадно и днес ще овъртаймвам. Но така и така не бих се прибирал в най-голямото задръстване в дъжда през центъра в 6 следобед.
Живот ли бе, да го опишеш...
П.С. Голяма тирада съм изписал, но се чувствам няколко идеи по-добре и мотивиран за по-качествена работа. Лонг лийв модерните дневници! :)
Безподобния пост.
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
Доста напрегнато, дано останалата част от седмицата да мине по-леко. Особено това с идиотската доцентка ...
Доста хард. Пожелавам лек завършек на седмицата.
Мерси, два дни оставам до късно на работа и след това след полунощ вкъщи, но започнах да наваксвам (макар и сам) и съм доволен. Само с фрийленсите се мотая и ще се опитам да наваксам с тях през уикенда, макар и да съм в сесия.
Това прилича доста на моята седмица, тъй че ти влизам в положението. На 11 в Суинга евентуалното с коя от двете групи би било?
Пак ще 'свирим реге без пари'
И още едни пичове трябва да има същата вечер, но при по-голяма яснота - ще пусна една темичка тук 
Съвсем случайно попаднах на блога, ровейки да чета нещо интересно, защото имам много работа, а не ми се работи, хаха. Ще те сложа в линковете да си следя нещата. Иначе за Фронтеро ви следя и майспейса и статусите в скайпа на Данчо
Сряда е удобен ден, дано свирите тогава, сигурно ще дойда.
Обикновено все в сряда ни дават сцена, но е по-добре от нищо
Имаш 2 мои коментара и в твоя блог, впрочем 
Видях, одобрих ги своевременно