Mar
7
Важен ли е правописът за вас?
at
11:42 by
nofearinc
Category: дървеноглавски, Мрън-мрън, Общи
Доколко е важно грамотното писане?
Винаги съм бил фен на грамотните правопис и пунктуация, макар и да не съм перфектен в спазването им - къде от безхаберие и бързане, къде от незнание. Въпреки това често се замислям колко голямо значение има грамотното писане за мен.
Миналата седмица видях статия за мой познат в силистренски онлайн всекидневник. Изчетох няколко абзаца от новината, като нямаше как да не забележа плавния начин, по който бе представена информацията, предпоставена от грамотното писане. Като изключим много малки детайли, част от текста, бях впечатлен от кадърната редакторска обработка. Или авторска компетенция в изкуството на писмено изразяване.
Лошото е, че много рядко срещам качествено формиран текст. Начин на изразяване, подбор на думи, правопис, пунктуация - всичко. За някои места това е допустимо - примерно лични блогове, в които всеки сам решава какво и как ще оповестява на света. Обаче информационни портали, offline преса, отговорни професионални сайтове - не върви.
Не чета материали, които са напълно неграмотни!
Вкарвам страшна преселекция на нещата, които чета. Целият ми блогрол е блогове на хора, които имат поне средна езикова грамотност. Порталите, в които влизам, също се редактират от що-годе кадърна колегия и нямат много грешки.
Човешко е да се греши. Ама не и системно да ти се набиват в очите едни 5-редови изречения без една запетая по средата. Особено в daily пресата , която се чете от... дори не знам какъв е тиражът - десетки, стотици хиляди? В "Телеграф", който си купувам понякога, често срещам груби грешки. Разочарован съм и от "Дневник" и понякога и от "Капитал" - сериозна преса, но многократно се вкарвам в двусмислица и препрочитам изреченията с прилежащия им контекст, за да хвана връзката (защото, разбираш ли, тея запетаи вършат една и съща работа, където и да се сложат).
За блоговете
Както казах, блоговете ми се редактират от грамотни блогъри. Чудесно 
Опитно установих, че има много по-голяма вероятност да следя не толкова интересен, но грамотно поддържан блог, отколкото относително интересен, но напълно некадърен такъв. В крайна сметка човек обикновено търси следното:
Информация, която е представена качествено и разбираемо, по интригуващ начин.
В момента, в който качеството на информацията намалява и разбираемостта е нарушена, преобладаващата маса хора просто напускат пространството. Виртуално, реално, каквото и да е то. А в писмен текст единствено граматичните норми могат да повлияят, да обяснят и да наблегнат на конкретен текст, параграф, изречение. Ако се налага да препрочитам информацията и да търся коя част точно е обособена, за да не се получат двусмислици, то абсолютно логично е, че този ресурс не е ефективен.
Толкоз.
Отново наблягам на следното:
- човешко е да се греши
- нормално е да има леки, фиктивни грешки
- не е разбираем текст, написан с по няколко съществени грешки в абзац.
На вас прави ли ви впечатление неграмотното писане в Мрежата, по улиците, в пресата?
Безподобния пост.
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
Хм. Бих се съгласил стопроцентово, ако не беше ясното съзнание, че журналистът по идея е професионално неграмотен. Може и да владее правописа (не е задължително, но помага), но в фактологията гафовете са зверски и твърде често срещани. За стилистиката не ми се говори, там проблемите са още повече.
Просто по принцип журналистът е всестранно [недо]развит (слагам и себе си в това число) и не може да познава областите извън тясната си специализация. Така че за избягване на фактологически грешки е необходимо да се правят чести справки, а и човекът да съзнава, че няма как да знае всичко.
Иначе донякъде нещата се тушират от коректорите (когато ги има). Но дори и тогава петредовите изречения не са чак такава рядкост
Свежо: С 2 ръце подкрепям мнението ти!
Абсолютно си прав. И, в този ред на мисли, понякога се чудя кому е нужно специалисти в една област да се занимават с нещо, което им е коренно непознато и абсолютно нехарактерно за тях. Тогава се получават не двусмислици, ами цели огледални образи на това, което трябва да прочетем като краен продукт. Да не говорим за изцепките на БТВ последните 2-3 месеца, в които изкараха хората с над 2 часа на ден Интернет активност 'интернет маниаци' (едва ли не ни анатемосаха) и блогърите - изроди (заради пича, който отвлече автобус).
Още по-интересно ми е, когато тези стилистични особености се ползват за (д)ефект - примерно шашкащи заглавия във вестниците (авторите в "Телеграф" обожават да ме стресират рано сутрин). Това обаче не влиза в обсега на горната ми тема
Дори така наречените "сериозни" новинарски издания често се пълнят от стажантчета със съмнителни езикови познания. Дори няма да коментирам колко некомпетентно се подхващат някои сериозни теми, за които ми се случва да поназнайвам малко повечко от пишещите. Иде ми да се разплача, от някои материали лъха такава липса на мисъл и елементарни познания. Но нека да се позамислим дали на национално ниво не си губим езиковите познания. Погледнете един средностатистически форум или коментарите под статия. Положението е плачевно, ще става и по-зле.
Положението с грамотността е трагично, от най-ниско, до най-високо ниво. Дори вече в превода на книгите се настани онова ужасно "тебЕ" от рекламата на М-тел. Кошмар!
Много ми е важен! Ама имам усещането, че с времето ставам все по-неграмотна! Правя все по-тъпи и тъпи грешки! На моменти ме избива на лудост.
Иначе като пиша просто не мога да следя правописа! Съзнанието ми е съсредоточено в съдържанието, на това което пиша! И всеки ден имам разговори с коректорите, които в моята работа се наричат "редактори", на знам защо.
Аспарух,
много хубав пост! Адски си прав, направо ми идва да те разцелувам! И да - хубаво е журналистите да пишат правилно, но в крайна сметка, нали за това са коректорите! Но според мен вече и коректори няма много грамотни! Плащах за корекция на дипломната ми работа и пак беше пълна с грешки!
@Bunny,
Хубаво е, че има редактори (коректори), но това не означава, че трябва да сме съвсем неграмотни. Освен това въпросните типове се включват само в служебна обстановка - какво става, когато се налага да напишем нещо някъде - било то писмо на познат, отговор в тема на форум или някъде другаде?
Писмената култура си е необходимост. Затова одобрявам наличието на матура след 12-ти клас като идея (въпреки порнографията при оценяването и провеждането на изпитите на много места). Не може да живееш в България и да нямаш елементарна грамотност за езика. Вярно е - не е лесен, сред най-трудните в Европа е, но това не го прави невъзможен за научаване.
Колкото до грешките, изпаднала си в случая: "Колкото повече научавам, толкова повече знам, че нищо не знам"
Бонд ,
Извинявай, но ще те поправя. Колкото и странно да звучи, формата "тебЕ" е правилната според граматическите правила, а "теб" се смята за съкратена и разговорна.
Иначе, по темата, съгласна, трябва да е ясен и чист езикът в медиите. И като изключим грешките, предизвикани от непознаване на елементарни правила, има още една стряскаща за мен (като филолог и като българка) тенденция. Много е модерно в медиите използването жаргони и диалекти за повече въздействие (по принцип за тях е нормално, но смятам, че в последно време е мааалко повече). Освен това, днес гледах репортаж за езика на политиците ни и се оказа, че те прилагат същите прийоми с цел повече избиратели.
Какъв е изводът? В медиите, в политиката, в рекламите... изобщо във всяка област, която засяга обществото, стремежът е към по-"разбираем" за масите език, а именно - с диалектни или разговорни елементи, което говори за общото ниво на езикова култура в България.
А фактът, че 80% от напечатаното слово е с грешки и на минимален брой хора това им прави впечатление, изобщо няма да го коментирам. Само ще дам един пример - рекламата на "Ариел", която наложи грешната форма "безУпречно", вместо "безупрЕчно". :х
Хипар,
разбира се, че трябва да има писмена култура. Но тя се гради между 4ти и 7ми клас. В гимназията трябва вече да си се научил да пишеш правилно, та матурата след 12ти клас само ще установи проблем, но няма да го реши. Иска се много работа в началното училище, според мен.
nemezida,
леко съм не съгласна с теб. Езикът е нещо живо. А аз лично съм привърженик на това да се запазват диалектите. Та не смятам, че трябва да се забраняват нито диалектите, нито разговорния език. Диалектите са езиково богатство, а разговорният език прави доста по-интересни и по-живи писмените текстове. По-скоро съм ЗА да се ограничават чуждиците...
Тук говорим за правопис, там е големият проблем, според мен.
"Доколко" в случая се пише слято... от там нататък да чета ли?
Ще направя справка, но не съм склонен да се съглася директно. Иначе получаваш по 1 бира за всяка груба грешка, която намериш в поста.
Bunny,
Кой изобщо споменава за "забраняване" на диалекти? Ок, аз съм съгласна с теб, че са богатство за езика. Моята идея обаче беше, че се ПРЕКАЛЯВА с употребата им в национални медии и не смятам, че това може да бъде оправдано с каквото и да е "опазване" на езиковото ни наследство, търсене на определен стилистичен ефект и т.н. Освен това мисля, че хората първо трябва да могат да говорят правилен книжовен език и след това да търсят разнообразие в изказа.
BORIME4KA,
Подкрепям те в забележката, макар да не съм 100% сигурна в това. Не успях да намеря точно правило за това кога се напише "до колко" и кога "доколко". Явно е от нещата, които се учат наизуст.
Все пак моите открития по темата са следните:
1)в български тълковен речник значението на 'доколкото' е дадено по следния начин: 'нареч., съюз, местоим. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение, което посочва предел в степента на признак, означен в главното изречение'.
2)изхождайки от правилото за относителните местоимения, които са образувани от въпросителни с наставка '-то', смятам, че в случая въпросът за това кога се пише слято и кога - отделно може да се реши единствено на семантично ниво.
И аз трябва да се коригирам, рекламата не е на М-тел, а на бТк..
Немезида,
Сега ако кажеш, че и масовото от екрана "влезна, влезнах" е всъщност правилната и книжовна форма, няма да споря повече.
Но това "тебЕ" ми звучи доста фамилиарно от автор на книга (по-скоро учебник), който се обръща към мен(е) читателя в ролята на негов ученик. И как така от безбройните книги, които чета, само в тези издадени в последните години го има това правилното "тебе"?!
Бонд,
За 'влезна' нямам какво да кажа... просто е отвратително! Както и израза 'имам в или на предвид'.
А що се отнася до формата 'тебе', цитирам "Съвременен български език" (Т. Бояджиев, Ив. Куцаров, Й. Пенев, изд. "Петър Берон", 1999): "В разговорната и в мерената реч се употребяват и съкратени форми на някои лични местоимения, например мен вм. мене, теб вм тебе, ний вм. ние, вий вм. вие. Според Ст. Стоянов в изискана книжовна реч те не се толерират." Надявам се да сме решили проблема без лоши чувства.
[...] началото на месеца пуснах една публикация на тема Важен ли е правописът за вас? Там стана въпрос за грамотното писане в Мрежата, във [...]